НЕ на Пиза! Идете в Лука!

Не ви трябва разглезената Пиза! Там досадни приходящи продължават да придържат килнатата прелест и толкоз. На хвърлей място е Лука – по-кокетен и с повече места за разходка!

Гордост за местните е, че са съграждани на Джакомо Пучини. Откъдето и да влезеш, все преминаваш през четирикилометровата крепостна стена, прегърнала историческия център. А сърцето на Лука е голямо – лъкатушещите каменни улици водят без логиката на съвременното градоустройство я до невиждана църква, я до шантав площад. Обграден отвсякъде с високи сгради е приличният на голямо „О” пиаца Амфитеатро. Там може да си купиш някоя джунджурийка за спомен.  А под кленовете на големия правоъгълен площад след по-малко от месец ще сбъдна за втори път своя мечта. Тук почивката в горещ ден е задължителна.

Ние обаче сме на шопинг, по-точно на нещо като шопинг. Вървим по търговската улица, зяпаме витрините и влизаме точно в този магазин, откъдето няма шанс да купим нещо. Всъщност това упражнение го прави Тони, моята сестра по закон /не долюбвам нещо думата „зълва”/. След третото безцелно влизане-излизане се отказвам и чинно си чакам в компанията на Александър – най-върлия враг на шопинга.

Днес Тони е в настроение – с всеки следващ търговски обект тя се бави все повече, а резултатът е все така същия – празни ръце. Понеже почна да писва, решихме с брат й да драснем за по сладолед. Сашо остава гард.

Ближем сладоледа и ухото е привлечено от лека олелия. Някой шумно разменя поздрави. Поглеждам и забравям студеното удоволствие. Малка процесия преминава грациозно по площада и тържествено се насочва към ларгото. Душата на триото е мъж. Еманация на мачовщината според всеки филм, сонет и песен! Препечен в солариума шейсет и кусур годишен тип с най-черната и най-зализаногелосаната назад коса. Под бялата впита и разкопчана на гърдите риза се очертават коремни мускули, а белият възтесен панталон заявява стегната задница и бедра. Забележителен аксесоар допълва бронзовото лице – белозъба усмивка, на която и афроамериканец ще завиди.

Този човек, образец за постигнатото щастие, е подхванал през кръста две гърли. Всяка наша актуална поп-фолк звезда ще посърне при вида на младите диви. Людмил е печен мъж и удържа ченето.

Сладоледът капва по ръката и напомня за себе си. Излизам от вцепенението. Аполон преминава изопнат, двете чочита въртят ханшове и няма турист/ка да не извърне глава. Видението отминава и се връщаме обратно към реалността.

Пред магазина Александър е сам! С насълзени очи, треперещ от стаения гняв, той е пред нервен срив. Нашето пристигане отприщва монолог относно лежерния характер на любимата леля. Тъкмо приключва и веселата птичка изхвърча пак с празни ръце. За да разчупя напрежението, описвам зрелището отпреди малко. Не съм довършила разказа, когато отново чуваме познатата глъчка. Троицата преминава в обратна посока. Обръгнали вече, аз и Людмил издържаме небрежни гледката. Александър е умълчан и бавно върти врат на 180 градуса. Тони е с отворена уста.

Нали казах нещо за скучната Пиза в началото!