Андреа от Неапол

Тридневни колебания, съмнения и терзания. У мен. Как да опиша неописуемия?! Андреа от Неапол.

Знам, че Неапол не е в Тоскана, но няма начин тоя момък да не е с тоскански корен. Отстрани погледнат е невзрачен дребен мъж в подножието на четиридесетте, с най-страхотния италиано-английски. С износена лилаво-розова тениска и стари дънки, с найлонова торбичка в ръка и бейзболна шапка – това е нашият гид за Помпей и Везувий. Хич не ми вдъхва доверие в началото, но колко са прави мъдрите като казват да не прибързваме със заключенията от пръв поглед.

Заявили сме желаната екскурзия и в определения час пред хотела ни чака микробус. Оттам обикаляме, за да съберем всички желаещи за тура. След половинчасова разходка из улиците на древния град излизаме от бясното движение, където няма никакви пътни правила. Ако има начин, неаполитанци и по покривите на колите си биха карали – това е неописуем стрес за непривикналия пътник, а на неместен шофьор би коствало години скъсен живот. По магистралата към нашата дестинация пък напредваме с много над позволената скорост. Още тук нашият гид прави впечатление на нестандартен тип – вместо обичайната историческа лекция, той запознава подопечните си с особеностите на движението по тези ширини. Тук светофарите са препоръчителни, а скоростта – желателна. Поглеждам си книжката с информация да знам покрай какво профучавам, защото нашият човек е зает да се закача с младата колежка. Пристигаме живи и здрави и към нас се присъединяват още хора.

Извън стените на Помпей Андреа събира групата. Брои ни като пилци и ни прекарва през страничен вход. Представяме се един на друг – маса американци, няколко испанци, дружина канадци, семейство италианци от севера /тука си се поздравяват закачливо „Здравейте, южняци!”, пък нашият тип отговаря „Привет на севера!”/ и трима българи – общо 30 парчета. За всяка националност гидът пуска някаква шегичка, а на мен всичкото това ми звучи някак несериозно и се чудя кога най-после ще започнем по същество. Докато вървим по широка пътека около стените на древния град, дребният човек все пак влиза в роля и разказва историята отпреди почти две хиляди години.

Помпей е голям за времето си град с 20 000 жители, богат и оживен заради процъфтяващата търговия по суша и море. Запознава ни в детайли с историята от 79 г. от н.е. – как без индикации близкият Везувий е изригнал, разпръснал лава, пепел и отровни газове, погребали нещастните обитатели. Пуска лафче, че ако в ей тоз момент се случи същото, ееей къде му е „Веспа”-та и отпрашва. Пък нас не ни мисли. Групата се засмива и преминаваме през крепостната стена. Пред нас се разкрива...