Флоренция

И слепец ще разбере къде се намира. Не трябват очи да усетиш. Пипни кой да е камък и той ще ти заговори на магичен език. Всяко ръбче носи характера на майстор отпреди векове. Разпери ръце и пръстите ще ти подскажат размера на улиците. Вдигни глава и през затворените клепки няма да доловиш и помен от светлина – високи стражи приютяват привилегированите жители. Е, ще те стресне някоя бръмчаща „Веспа” и тогава неволно ще включиш и ново сетиво. Всяка уличка ще те отведе до безценно съкровище.

Пропуснах ли да кажа къде сме – това е ТЯ – белисима Флоренция! Сърцето на Ренесанса, душата на Новото време, мост към модерността. За нея е тъгувал прогоненият Данте, тук се е раздал великият Лоренцо – политик и меценат с душа. Леонардо и Микеланджело влизат в битка с четка, Ботичели вкусва любовта, а Галилео намира покой. Само мрачният Савонарола, неусетил красотата, плаща най-скъпата цена. Тук граждани и поколения Медичи заедно градят своята Флоренция. Гении като Джото, Брунелески и Гиберти отварят „Вратите към рая”. Понте Векио, покритият мост над измамно спокойната Арно, и днес предлага златни спомени.
 Най-свидното за всеки флорентинец е техният Давид. От къс захвърлен мрамор упорит младеж извайва символа на малка Флоренция, дръзнала да се изправи срещу исполина свят. Толкова го обичат, че е възпроизведен още два пъти. На величествения площад пред Кметството посреща копие, а компания му правят и други прекрасни скулптури. Музей на открито!

Невъзможно е да я поемеш отведнъж. Затова набелязваме най-основните светини. Гигантската изумруденозелена Катедрала с осмоъгълната Баптистерия са радост за окото, а безмълвието съпътства напускането на гробницата на Медичите – и тук Микеланджело е оставил душата си.
Вълнувам се от предстоящото посещение на Академия дел арте, където грижовните управници съхраняват оригинала Давид. С наближаването на величествената сграда за пореден път се убеждавам в практичността си – дни преди това съм взела билети. Отминавам със съчувствие стометровата опашка, а за клетниците в спални чували почти проронвам сълза. Непосредсвено до входа има още по-наблъскано множество, наблизо са и две лимузини. Докато търсим входа за късметлиите с резервации, разбирам защо е допълнителната суетня. Възбудени младежи си предават код: „Тони Бандерас енд Камерън Диас!”. А, и тези са дошли на поклонение пред вечността!

На входа ни посреща феерично създание – нашият гид. Тя е най-нетипичната италианка. Слабичка, облечена в басмена рокля на цветчета, деликатна и тиха. Без позата на капацитет, тя повежда групата по безценен коридор с подредени в шпалир част от „Робите” на Микеланджело. Докато с финес обяснява символиката на творбите, съм привлечена от целта на посещението.

ТОЙ е в центъра на грандиозна ниша. Избързвам преди групата и уцелвам момент, когато мравунякът от посетители е намалял. Четириметровият гигант наистина е шедьовър! Давид е образец на решителността преди изпитание – очи, гледащи смело към опасността. Най-силно ме привличат ръцете му – онзи чешит с длетото е оставил пулсиращи вени. Преди исполинът да мръдне, феята пристига. Нямам такова преживяване – тя му се обяснява в любов!

Към спомените завинаги добавям и образа на миловидната.