Знаем си, че ни чака изморителен преход. В бонус получаваме в Бг театрален спектакъл в стил „пътуващия цирк на бай Джон в Дивия запад”, гореща нощувка в Хърватска и трафик-задръстване. Всичко вече е ОК и днес е време за заслужено разпускане.
Още докато катерим склоновете към нашата къща градусите и на без това жежкото време се покачват допълнително – Калоян заявява, че сърцето му току ще изскочи. Като всяка загрижена мама и аз давам съвет, който не ми искат – да е спокоен и небрежен при предстоящата среща.
Нашите хора ни посрещат по-топло и от температурата навън – прегръдки, целувки, разменени комплименти колко добре изглеждаме. Само младежта е малко обрана, да не кажа направо спечена. И от двете страни суховато „Хай!”, стъпка назад, поглед встрани и това е.
Лаура ни е обзавела с вази със свежи цветя и е запалила романтична свещичка. Такава си е тя – готина и грижовна към детайла.
Времето ни е малко, защото тръгваме двама отново на път – да приберем от летището веселите птички Тони и Ния, с които ще споделим част от почивката. По пътя получавам съобщение от съобразителната домакиня – след като е нахранила обилно децата /”страшни кюфтета, бе мамо! Не като твоите!”/, добавила е към компанията и Аличе, са отпрашили с Алберто нанякъде. Гениално! Първоначалното двустранно притеснение неминуемо ще отшуми. Лошата новина обаче е, че Емма заминава скоро за две седмици в Англия.
Утрото ни буди със слънце, полудели цикади и камбанен звън. Алберто е подпукал вече розите с храстореза, а Лаура ми се смее и ме пита колко още тайни крия. Ах, клюкарчето Людмил! Нямах намерение да споделям заниманията си напоследък. А вече главната ми героиня е наясно, че е „феймъс ин Бългерия”. Обещава тази вечер да ми даде сводка за битието и на другите персонажи. Засега съм наясно, че Алесандро и Алибрандо са Окей. Ще проверим по-късно лично как я кара и Андреа от пицарията.
Людмил, да му се не надяваш, говори все по-смело италиански, а персоналните му учители го гледат с възхита. Алберто, който за първи път чувам да говори, но продължава да дообеснява по стар навик с ръце и мимика, споделя, че Людмил е голям късметлия. Само той в семейството говорел „веро италиано” – истински италиански. Жена му знаела само тосканския диалект. Да, знаех си, че и в таз фамилия има туй-онуй!
Така започваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар