В Помпей

Пред нас се разкрива голяма квадратна зелена поляна. Тя е обградена с високи колони, зад които са подредени множество еднакви помещения. Попаднали сме в училището за гладиатори. Тук Андреа развива тезата, че яките момци не са били роби, а напротив – уважавани членове на древното общество. Според него са имали статута на днешните звезди-спортисти. Оттам на крачка се прехвърляме към Малкия амфитеатър /имало и голям, ама не го видяхме/ - идеално запазен. Разбирам, че на ей онова повдигнато местенце в близост до сцената всеки, който си плати, може да застане лично или да наеме някой по-гръмогласен и да говори, каквото иска. Андреа обяснява в театрална поза с повдигната ръка, че това били обикновено политици преди избори. „А телевизията не ни ли залива с реклами, е?” – прави аналогия с днес.

Тръгваме по най-древната улица, на която съм стъпвала. Тя леко катери по посока центъра на Помпей и е широка, колкото да се разминат две коли в днешно време. През точни интервали има по-големи и повдигнати камъни. Те били за бедняците-пешаци, които да стъпват там заради стичащите се нечистотии. Уважаваните членове на обществото се придвижвали с носилки. Улиците са прави като конец, но все пак образуват лабиринт, тъй като всичко е запазено толкова добре – просто си насред един средно голям град и не знаеш накъде да поемеш.

Андреа обаче спира пред полупорутена сграда с три големи делви отпред и нещо, прилично на пещ. Едва ли бих погледнала иначе. Започва да задава въпроси, но никой не може да отгатне предназначението нито на помещението, нито на съдовете. Това е отработено от хитрия ни разказвач, който приковава вниманието, като обяснява, че се намираме пред гостилница а-ла „тейк а уей”. „А знаете ли от какво са били направени чиниите?” – пита. Заваляват отговори, но никой не уцелва. „От тесто!” – казва победоносно – „Това са били първите пици! Хем не цапаш посуда, хем си заситен!” – обяснява като придружава думите с ръка, която поднася към уста, а после поплясква доволно. Цялата група се засмива на занимателния му маниер да обяснява всяко нещо по най-достъпен и забавен начин.

Оттам Андреа продължава да ни разкрива деня на свободния гражданин на Римската империя. След като е похапнал на крак, ако е по-скромно съдържанието на джоба му, или у дома, ако е по-заможен, свободният задължително се отбива на разглезваща процедура в местното СПА. Отиваме в огромни древни бани, със запазени украси по стените. Виждаме системата за отопление на водата. В големия басейн всеки е равен другиму и социалните различия се размиват. Следват задължителни смешки, на които туристът се радва – как богатият непомнякой изтрил гърба на бедния едикойси, обаче като си облекли тогите нещата си дошли на място. Притихваме все пак, когато сме пред вкаменения труп на незнаен нещастник, застигнат от злощастната съдба.

След като е разпуснал в банята, гражданинът или гостът на града, пожелава да се наслади и на други удоволствия. Андреа посочва към земята и повечето от групата шумно възкликват, други се захилват, но никой не остава равнодушен. На уличната настилка е изсечено под ъгъл в естествен размер ... фалосче. Маркер, указващ посоката към съответното заведение. Групата е бая в приповдигнато настроение, а Андреа вече е съсредоточил и най-хиперактивния й член. По пътя към публичния дом той обяснява подробности и от тази част на бита на римлянина...