Компанията е добутала нещата докъм финал - след Просеко, бяло, розе, червено, кафе идва и домашната грапа със смокини, със сливи, бадеми. Установявам, че най ми лежи тая с черешите. Цели, с костилките и малка дръжка. Тя се оставяла, за да остане плодът твърд.
И понеже уважих доволно черешовицата и това стопли допълнително душата Албертова, оттогава насам всяка година получавам личен подарък в аванс много преди Коледа - буркан с черешова грапа с неизменното напомняне, че не е готово и трябва да чакам до Празника.
...
Краят на този август. 2.30 през нощта.
Станали сме да изпратим нашите приятели в екзотичното им африканско пътешествие, а нас на сутринта ни чака дългото пътуване към дома. Разменяме си мили пожелания, жените учудващо пестим сълзи и вече махаме за "Довиждане!", когато Алби изключва двигателя, чувам опъването на ръчната и виждам как скача от колата. Хлътва в масчеялото и носи буркан с череши.
"Флорине, пер те!" и бодливите му целувки са по бузите ми.
...
Празникът е, когато го споделиш и с тези, които ги няма, а всъщност са с теб.
