Пред очите ми е дискретна табела "Палацо ...", 15 век. Масивна дървена врата в сграда, чиято височина можеш да обхванеш само, ако вдигнеш глава под прав ъгъл. "Тук живее мамма.", казва Лаура и се усмихва.
Когато поканата за обяд дойде преди време, не бях подготвена, че ще гостувам в дом на 500 и повече години. В музеи, черкви и други стари сгради, разбира се, съм била. В дом от 15 век - за първи път.
Глория живее в Кастилион Фиорентино, средновековен градец, който бил първата/последна крепост от владенията на флорентинците.
Зад вратата хладината прави дишането по-леко. Пред очите са високи каменни стъпала. Стъпваш и усещаш времето. Колко ли и какъв народ се е извървял тука, за да изтърка така камъка?
На последния етаж е апартаментът на мамма. Гостоприемницата отваря вратата и попадам в ... палацо.
250 квадрата мечта. Високи дървени тавани, прелестна теракота, обособени разни нива пространства. Изумителна триметрова камина. Върху й са изящни статуетки, изобилие от картини, вписани артистично и с характер. Толкова красота! Най ми допада къта за кафе с прелестната масичка. Лаура казва, че всичко е намерило мястото си преди трийсет години, когато родителите й, учителка и геодезист, подредили дома си. Той е не само изискан, а и уютен, предразполагащ спокойствие. Дори бесният Отто е кротък и отпуснат, както и експресивният инак зет.
Възрастната жена посреща с обичайната за нея топлина. С наша милост сме единайсет души. Традиционно масата е отрупана с вкусна, изобилна и красиво поднесена храна. Настроението е обичайното - добро.
Разговаряме за разни неща, сред които и историята на дома. Лаура разказва, че този етаж някога бил кухнята на двореца. Показва кладенеца в дъното на едно от помещенията. Кладенец на третия етаж! Пуска вътре ябълка. Следват дълги секунди тишина и когато чуеш далечния звук от разплисканата вода, осмисляш размера на пространствата.
След обяда домакинята показва горещия и празен Кастилион. Единствено признак за живот дават неколцина участници в традиционното състезание по средновековна стрелба с лък.
За кой ли път изпадам в ситуацията да си задам въпроса какво е да живееш красотата.
