Краят на лятото

И без специални способности провидях в бъдещето – знаех, че ще тъгувам, а и не само аз.

От два дни настроението е минорно. Ще си ходим.

Почва суетнята около събирането на багажа, а това е знак, че почивката приключва. Момиченцата се въртят около Коко, но по някакъв безрадостен начин.

Врътваме една финална разходка до Кортона, колкото да й кажем „Довиждане!”, да купим това-онова за последно – зехтинец, балсамико, паста. Не че си нямаме и у нас – ама друго си е усещането, което те залива, щом люснеш шишето върху български домат – пак се пренасяш в жегавата Тоскана, пак усещаш аромата й. Уф, кахърно!

Алберто се изгуби тия дни – открили сезона на някакви птици, а Лаура току пита имаме ли нужда от нещо. Искам рецептата за нейното Тирамису /който иска – давам!/ и тя подробно ми обяснява кое как и колко е лесно /вярно, така се оказа/. Целият мурафет бил в бишкотите – едни тънки дребосъчета, които ги няма в България. Щом разбира това, прескача до горе и се връща моментално с два пакета „Павезини”.

Докато правим репетиция как ще натикаме набъбналия багаж във всяко възможно пространство на колата, нашата оклюмала приятелка пристига с буркан домашно алкохолно вълшебство. Запомнила е колко ми е харесал черешовият еликсир на Алберто по време на вечерята с Клуба. Казва, че не е готово още и трябва да се пие едва по Коледа. Така и стана – точно на Рождество се пренесохме в лятото!

Току преди тръгване дава торбичка със сладости на Калоян. Ей така, за из път. Събрала се е цялата фамилия да ни изпрати и всички сме посърнали. Пожелаваме си всичко най.

Спускаме се по серпентините на пътя от дома на Лаура и Алберто, оглеждам последно за тази година маслиновите масиви, Лоро в ниското и тосканското слънце в най-синьото небе. Мисълта, че ме чака тридневно отдалечаване от тук, си е невесела. Пред мен е образът на полуразплаканата Лаура – тя маха като майка ми, когато тръгвам нанякъде.

Ако не съм била достатъчно ясна досега, нека го кажа направо – всичко писано дотук е вдъхновено от това постепенно случило се приятелство. Това са мили и сърдечни хора, непосредствени, забавни и добронамерени, непресторени, без поза. Човеци!

Още вечерта в студената дъждовна Любляна разменяме с Лаура съобщения. Сводка за мрачното време и хлъзгав път, мили думи и пак пожелание за всичко най.

...

Днес подаръците са приготвени, бутилките с нашенско вино опаковани, джипиесът осъвременен. Предстои дългият преход. Остават броени часове до срещата с нашите приятели.

С това старата реколта спомени приключва. Новата – след седмица!