Щъркелчето джапа от локва в локва след отдавна отминалия дванайсти кобен час. Някой горе е отвинтил чарковете и небесната Ниагара излива съдържание в бездната.
Доскоро спортно-елегантното рокле вече е безформен парцал, върху му е грамадният червен суитчър /а трябваше да е подарък за малкото чадо!/, от качулката му стърчи нос, а най-отгоре е кацнала деформирана сламена шапка, чието съдържание се излива на всеки пет минути. Това не е Плашилото без мозък от "Магьосникът от Оз" /дали?!/, това съм аз, крачеща в кошмарна римска нощ. Разбира се, имам чадър. В хотела. Местните метеоспецове гарантираха тихо време и аз не нося умбрелата.
Таксита - няма. Обществен транспорт - няма. Пешеходци - трима. Мръзнещи, мокри до кости. Само устите мелят на себе си невесели нареждания. Оптимизмът не струи.
А всичко започна толкова романтично! Предната топла звездна нощ до късно обикалях с фунийка сладолед в ръка, наслаждавайки се на артистично осветените прелести на Рим, в очакване да се насладя на любимата игра. Подарихме си билети за тенис на "Рим - мастърс". Късметът е с нас и на 1/4 финалите ще гледаме големи звезди.
Под слънцето на Вечния град многохилядно множество в приповдигнато настроение се гъчка пред входа на Корто чентрале. И аз там. Чакаме новите гладиатори - Надал, Тийм, а после старата пушка Винууус /както крещи болната й италианска фенка до мен/, сестрата на Серена. Моите фаворити отпадат, ама атмосферата е толкова гот, че настроението никак не спада. Денят преваля и по сумрак започва кулминацията - Джокович срещу Дел Потро. Стадионът е препълнен, народът ту се умълчава, ту крещи, знаете как е, ама на живо е по! Пенсионерката до мен плюе гласни струни "Амореее, Нолеее!", друг някакъв отсреща в паузите задава тон за песен и умълчалият се за кратко стадион изригва в отговор и всичко пее. Адско!
Бързо идва вторият сет и капва първата капка. После още и още. Играта е преустановена и десетте хиляди фена се набутват на сухо под елегантните арки. Дъждът се усилва, начева жестоката буря. Гърми, та се съдира, плющи яко, страшно. Светкавиците придават зловещ вид на дузината каменни атлети, поставени някога от Мусолини.
Краката са оттекли, дупето - замръзнало от студените стълби, гъчканицата е почти задушаваща. Едни тузари с откъснат отнякъде гигантски найлон преминават под горещите аплаузи на тия в импровизираните чакални. Чичкото с пуканките прави оборота на живота си. Други щастливи единици притичват до колите си, трети някак са извикали такси. След двучасова напразна надежда за край на потопа, решавам, че каквото и да става, поемам към леглото. Шесткилометрово предизвикателство.
...
Ама тоя, Джокера, мърморя си, сигурно с кола са го прибрали. Дей гиди, глезльо!
