Първоаприлско

„Мислех, вика, да коментирам под последната ти публикация, ама се отказах” – брат ми.

Дойде за чао-кафе сутринта, че ще се видим чак след седмици в странство.

„?” – аз. „Нещо в стил Людмил да вади солената риба.” „???” – аз, с предполагам учуден или празен поглед. „Е, не знаеш ли как Гешев преди девети измъквал всичко от арестанта – давал яко осолена риба и завалийката за едната водица всичко си казвал!”

„А, сега разбирам!” Откъдето най-малко чакаш, оттам нападат – и туй родна кръв!

„А не беше ли ти, Бруте, дето се погаври с наивната ми душичка на 1 април.” – ама това наум. Знае, кучето, светая светих на сърцето ми и на туй посегна - на СПИСЪКА! /То се е видяло, и без рибка ще си кажа – Списъкът включва класация на най-готините за мен мъже, които, щом срещна ... , с Людмил не броим за изневяра! На първо място е Дани Крейг!/

Та. След уморително нощно пътуване сме се изпружили на венецианския „Сан Марко” в тузарско кафене, наслаждаваме се на блесналото пролетно слънце и оркестъра, който свири романтични мелодии. Чакаме да мине дванайсет, за да ходим към хотела. Споделяме си изконната мисъл на мъдреца Жорж Ганчев,  че е по-добре да си млад, красив и тъй нататък и се наслаждаваме на камбанния звън на величествената камбанария. В тоз съкровен момент звъни брат ми. Две-три протоколни думи за пътя и устремно щурмува. Знаела ли съм, че Дани Крейг довършвал последния „Бонд” във Варна, точно кат ме няма. Обърканата ми глава ражда само, че нали уж снимките са приключили, пък и к’ъв ще го търси Бонд във Варна. Но въобще не подлагам под съмнение думите. Чул около какво се върти разговора, моят другар се хили срещу ми, а аз още не вдявам и се впускам в разсъждения. Онзи насреща, хванал рибката в мрежа, продължава гаврата с ледено-садистичен тон. Не знам какви си екшън-сцени на пристанището, еди-къде си го видели. Хваща ме яд – не че ще тръгна да преследвам любимото селебрити, ама сега ли намери да дойде! Людмил подозрително дълго се смее и ми прави знаци. Аз съм се закъхарила за Дани и изобщо не споделям къде съм и какво правя.

След края на разговора разбирам жестоката реалност. Първи април, а аз съм жертва на гламавата си глава. Онзи сега със сигурност се радва, че ме направи на канарче. И играе непозволено – знае, че съм уморена и неадекватна.

А днес ми вика: „Как ли ще ме изтипосаш пред хората след две седмици?” Че защо да чакам толкова – ей къде ми е компютъра!