Когато август клони към края, идва поканата:
"Утре сме на рибна вечер. Мястото е необичайно, ще видиш, не си била в такова." Лаура, разбира се. Тя е майстор в няколко думи да зададе тон на всяко предстоящо събитие. В случая знае, че макар и чедо на морето, не си падам по морската храна, но захожда от неочакван ъгъл. Аз двоумене нямам, мястото никак не ми е важно, а и утре е последната ни вечер. Била съм в разни заведения - от мукавяна спретната в планината гостилница до изключително тузарско място за ... сандвичи, току на "Торнабуони".
И тъй, "когато вечерта смирено гасне", потегляме към "Пин Розе".
Очаквам "необичайното" под формата на това, че вярно е нетрадиционно да ти предлагат морско далеч от морето. Лаура обаче подготвя. Казва, че съдържателят на ресторанта бил авер на Алби, във фактически фалит от три години. Преди ден звъннал и без усукни споделил: "Имам риба. Колко?", казано иначе "Колко души?". И дотам.
Та, "вечерта смирено гасне...". На десетина километра след Лоро по пътя към Арецо вдясно е параклисчето, чието име не знам, а вдясно от него шмугва разбит асфалт. Няколко завоя, кипариси и е паркингът. Там ни заварва смирената вечер. Май сме в пълен състав. А, изчакваме и последните двама и ето, че компанията от 14 влиза в "необичайността".
Какво да кажа? Ами ... необичайно е - голяма зала като студентски стол с петдесетина маси в колосани снежнобели покривки. Празно. Тъмносини плюшени пердета за тежест, цвят орех на ламперията. Гигантски зеленясал аквариум, а там - кахърни рибки. И пиано. Него не го виждам, само го чувам. Някой опитва да свири без да жали инструмента. Лаура хвърля питащ и леко извинителен поглед. Отговарям й с усмивка. Верно е "забележително", но не по начина, по който тя го вижда. Докато си викам "Егати! Осемдесетарски соц!", тя: "Не ти ли напомня за Сан Ремо и "Рики е Повери?" Точно!
Откъм кухнята вляво се появява домакинът. Масимо е подминал шейсетте, леко излязъл от форма, със захабена тениска и неугледни панталони. Води компанията ни към терасата с нарочно подготвената за нас маса. Там в съседство вече има двойка от мъж над седемдесет и младата му спътница, азиатка.
Докато още суркаме столове и без формалности, Масимо носи плата с хайвери и разни мариновани рибни филета. Застава прав, подпира се на нечий стол и начева виц. Тъп.
Да споделя темите, които сме обсъждали, не мога, защото бях предимно заета да не оборвам мнението отпреди десетилетия на моята маминка. Тя, милата, ме намираше за дете с вродена деликатност по отношение поведението на масата.
Разбирам, че Масимо е опитен деец и не се бави. Извадил е отнякъде количка за сервиране. С характерна походка добутва поредица от плата с морско. И тъй като вече споделих, че текстът не бива да се определя като кулинарен, само щрих.
За първо спагети с вонголе. Вонголите са фините миди с бели черупчици, които за жалост у нас ги няма. После идва паранцата - паниран микс от разни видове дребна риба, калмари и едри скариди. Оттам стриди с много лимон. Калмароте с булгур са чист образец за висш пилотаж. Карпачо от рибни филета, октоподец и компания от крабове. Не ми е в обичаите да снимам храна, още пък по-малко себе си на маса, обаче това е от моментите, за които съжалявам.
Моите сътрапезници се чувстват у дома си - Джулио се шмугва в кухнята и помага при сервирането. Количката тътри нови плата с все по-нарастващ размер риба. Апетитът у никого не е намалял. Алфердо, по-известен като Мистър Фредо, обслужва от хладилната витрина насреща и разлива май десета бутилка бяло. Вкусът? Трепач! Стефано, земеделецът, обичайно позадрямал след всяка обилна вечеря, е учудващо бодър и с интерес следи спора между Донатела и Маурицио. Тя и тази вечер е в настроение - ръкомаха, пуши и дрезгаво напористо обяснява какъв провал е политиката спрямо заможните, към които самата тя принадлежи, докато събеседникът й защитава крайно левичарски тези така, както е банкер.
Между разните манджурлаци Масимо продължава с вицовете и превод е нужен не толкова заради езика, колкото за смисъла на "смешката".Тъй или иначе на всички им е доволно забавно.
Докато стават тия работи, пианото продължава да бъде насилвано и да принажда високи градуси към какофонния коктейл. Причината била седемгодишният син на хората от съседната маса.
Донатела отново кани на юбилея си - през 2020 тя навършва 2x30 и е замислила грандиозно парти с дрес код "тутти нуди" /всички голи/. Изкушаващо!
...
Пиша си текста и успоредно с това чатя с милата Лаура, за да уточня някой детайл, когато тя споделя, че Масимо не устоял и "Пин Розе" работи, но с друг собственик.
Такива мити дисхармонични работи.
