И още за Помпей

Току преди да влезем в незнайно защо най-запазената къща в цял Помпей, Андреа дава деликатни подробности – жените не са граждани на Рим, а робини, работата им не е осъдителна, а дори уважавана. Тъй като обичайно клиентът и жрицата не говорят на един език, имало „меню” за предлаганите услуги. Казвайки това, Андреа ни въвежда в двуетажна къща, където в коридора по стените си стоят шарени фрески-справочник, нещо като римски вариант на „Кама Сутра”. Посетителят посочва какво му е на сърце и се оттегля в малка стаичка. Калоян се шмугва в първата, която му се изпречва и полягва на каменното легло. С това въодушевлява другарите ни без изключение.

Излизаме от заведението с още по-приповдигнат тонус /закъде ли повече?/, добре заредени с нови и разнообразни познания и продължаваме към центъра на Помпей, към богаташка къща. Нашият гид е събрал уважението на всеки член на групата и с удвоен ентусиазъм обяснява нови непознати факти от живота в миналото. Разбирам защо къщите били с фонтани и големи градини. Проста работа, ама кой да помисли – заради прохладата на водата и аромата на цветята, прогонващ вонята от улиците. Изящните мозайки вече са си само и единствено с естетическа функция. И изобщо римлянинът обичал и живеел красиво и пълноценно. На това край сложила новата религия по-късно – „Дарк ейджес, е?!” и мрачна физиономия, а ние кимаме „Си, си, дарк ейджис” – средновековието демек!

И вече сме на огромен площад – форумът. „Какво виждате?” – поредният въпрос. Е, какво виждаме – монументално строителство. Мълчим. Дали Андреа е имал по-тъпа група? Все пак отговорът успокоява. Било е поредна уловка и нямаше да се досетим накъде води мисълта му. „Съвременен модерен град!” Съдът, театърът, храмът и общинската управа си стоят. Вярно, бе! Наистина съвремието е взело модела на градоустройство на римляните. Правим си снимки на поразия – цели четири! В далечината се вижда онзи проклетник Везувий. Изобщо не показва, че е жив. Така е било и преди две хиляди години, когато за часове погребал цялото това великолепие под двайсет и повече метра пепел.

Древността ме е привличала винаги и поназнайвам на ниво лаик туй-онуй, обаче отново дребният чаровник добавя нещо ново. Обяснява защо никъде в цялата империя нямало затвори. Разбира се, че е имало прегрешения и престъпност. Но къде са наказаните? Ами в строителството и по галерите! Дали трудът облагородява и превъзпитава не знам, обаче определено изгражда! Всички обществени сгради, без изключение, били изградени с усилията на злосторниците.

Разглеждаме още забележителности. Градът се разпростира във всички посоки, а нашата разходка из Помпей за мое огромно съжаление приключва. Андреа обяснява, че има още четвърт неразкрита част от древния полис. „Но мъни!” Как да не те е яд на правителството!

Убедена съм, че ще се върна тук за по-дълъг обход. Останаха толкова невидени забележителности от Помпей!

Андреа ни води на обяд, а след това ще катерим Везувий.