Винен тур в "Ил Борро"

Отдавна Лаура ни кани на винен тур в „Ил Борро”. В три ще ни чака Джулия, нейна колежка.

Пътят до имота на Ферагамо е красив като картичка – фризирани развълнувани масиви с неузряло още грозде, тук-таме дръвче и каменна къщурка отвъд.  Зад внушителна желязна врата е опнат път с гигантски кипариси, водещ към сърцето на имението. Някъде в далечното гости упражняват езда, а в противоположност е прелестен вековен парк. След километър по чакъла сме на малък паркинг, а там – пернишко Ауди.

Точно в три се запознаваме с чаровната гидка. Изчакваме кратко и други шест посетители от Франция. /Какво ли правят тук – нали си имат достатъчно изби?!/

Турът започва в голямата зала, където първоначално гроздето се посреща в гигантски метални съдове. Пропускам детайлите за технологията на направа на вино. Какво научавам -  тук някой от Хабсбургите е съхранявал милото му питие! Джулия насочва групата към тунела на любовта или както там му казват „Романтичния път”. Според Тълковния речник на българския език „романтичен” е „прил.име, Който е изпълнен с романтика; сантиментален, нежен, мечтателен, лиричен”. Владеят си занаята нашите езиковеди – колко точно са превели какво чака по наклонената керамична пътека! Да зарежем всички клишета за романтика – сърца, свещи, рози и звезди! Нека дойде и най-депресираният тип на терапия и Джулия ще оправи живота му!

В ниши по тунелчето си почиват полегнали бутилчици. Събиращите прах бижута са от различни реколти. Става все по-интересно и разбирам, че да изтръшкаш хиляди за бутилка на повече от 15 години е риск – може да уцелиш амброзия, но е възможно и да попаднеш на киселоч. Затова е редно да залагаме на сигурно. С перфектен тайминг, докато изрича последния съвет, сладкодумницата ни въвежда в сърцето на избата – на осем метра под земята, голям белокаменен кръг с приглушена светлина. Дискретна ръка е оставила върху старинна маса от ковано желязо точен брой чаши и четири дишащи вече бутилки. В добавка е и панерче със солен снак. Омайницата с френското „р” била далечна наследница на Бакхус! Грабва вниманието отново. Представя всяко вино по толкова вълнуващ начин. Опитваме първо бялото, плакнем уста и преминаваме към червените. Жрицата разпалва въображението като рисува божествени картини кога, как и с какво да придружим питието. Не е чудно, че под въздействащите й думи и поредната глътка чувствам вкусове на дивеч, плодове и трюфел /това пък как – никога не съм опитвала!/. По замечтаните френски лица чета какво се случва и там – старците са явно отново в младостта!

Разбълниканата ми глава е взела вече решение – няма да си тръгна оттук с празни ръце! Кулминацията достига, когато чародейката описва как последната амброзия се отпива в зимна вечер на малки глътки в компанията на черен шоколад. Катарзис! Ще бъде кашонче!

С тъга жизнерадостната ни дружина напуска Храма. Напразна горест! Попадаме в лелеяна от всеки ценител обител. Хиляди бъчвички отпочиват в компанията на древни мухъли. Вдишвам същите спори, които е вдишвал и великият херцог на Тоскана! Място за богопомазани!

След час забрава бляскавото слънце стряска всинца ни. С французите сме вече другари до живот и оживено споделяме впечатления в магазинчето.

С кашонче и шармантни кутии, каквито заслужават покупките ни, се връщаме към клетото битие.