Любимата ми Алесандра Аморозо пее в една от песните си за щастието от пиколе козе или казано по нашенски за еуфорията от малките неща. И не само текстописецът й се е усетил, че ако чак щастие и да не намериш, то поне доза радост ще те награби, ако бутнеш част от съществото си в дълбокото на малките неща.
Ето вчера, да кажем, моят човек си взе дозата доволство, поливайки и плевейки градината на нашите хора. Аз удоволствие в подобно занимание не намирам, даже и не го разбирам, но хората са разни. Алби пък се е вмъкнал в спешъл стаичката си и повече от три часа разфасова новоубитото диво прасе. Това, знам, му доставя неистово щастие. А наша милост, жените, волни откъм ангажименти, в този момент се замъкваме при Марчелло.
Марчелло /трябва да се упомене изрично, че не можеш каза просто Марчелло! Няма как с буква да се пресъздаде онова Л в края на името - то звучи нещо като Марчелльо с едно нежно олекотено и меко, обаче звучно и невероятно красиво Л!/ е стилистът на Лаура, при когото имам запазен час за прическа - малко скъсяване и сешоар. Стилистът работи в салона на Тереза /тука особености при изказа не се забелязват/.
Оставили сме градинаря и ловджията и слизаме от колата. В салона са двамата фризьори и една чиракиня, както и две бабки, чакащи боята за коса да отнеме от годините им. Поздравяваме и домакините заливат със скоротечен италиански, от който не хващам и фраза, но пък виждам реакцията на приятелката си - тя се смее, ама май нещо не й е съвсем забавно. Разбирам и защо, когато ми превежда - "Флорине, казва, докато сме влизали, решили, че идвам с дъщеря си!" "Ох, викам си наум, италиански пинизи да спечелят клиента." и благодаря за комплимента.
Не губим време в офлянкване. Нещата си текат, както си му е редът. За начало Марчелло измива косата, а после ме кани на стола, където му показвам с жест какво искам. Пропуснах да кажа - той е десетина, че и повече години отгоре ми, хубав мъж със закачлива усмивка. Че е закачлив, разбирам бързо - докато работи, умее да вкара и някоя смешка, уж случайна хрумка, ама си мисля, че е плод на добрата му психологическа нагласа по отношение на жените.
Докато Марчелло е с ножицата, Лаура ме осветлява относно житието му. Марчелло бил бившият на Тереза, ама имал свободно разбиране за брака и кръшкал редовно. На Тереза й писнало и сложила точка. В крайна сметка той се спрял след като се взел с втора жена. Тук обаче късметът го напуснал, защото новобрачните останали без всякакви доходи. Добрата душа и силната религиозност на Тереза я накарали да подаде ръка на бившия и го приютила в салона. Сега били в абсолютно хармонични отношения.
Казвайки това Лаура, Марчелло тъкмо е приключил с подкъсяването на косата ми. Оттам хваща сешоара и почва да върши чудеса. Една четка с малък размер, пък после друга, по-едра, следва и трета ... После с опитни игриви пръсти разресва палавите ми къдрици и ме оставя щастлива. Дава ми някакви съвети за поддръжка, още някакви наши си неща, които си знаем тримата с Лаура и си тръгвам нахилена с доза гигантско въодушевление.
Как да не е права Алесандра за малките неща!
