Тенис

„Ще дойда в Тоскана – заявява големият син – ама само, ако има къде да тренирам!” Баба ми, викам си, само  в Тоскана е тренирала! Ай, че нагло поколение!

Напоследък Александър усилено се занимава с тенис и нали е новоприет студент в чужбина и предстои първата ни дълга раздяла, склоняваме и убеждаваме и него, и нас, че няма начин да няма тенис корт в околността. Везните се чупят при този аргумент и любимият младеж склонява да дойде.

От първия ден обясняваме на Лаура каква болка ни тежи и тя, въпреки че няма засега тийнейджър във фамилията, усеща, че е въвлечена в драма. Като актриса с „Оскар” влиза уверено в роля и заявява, че има приятели, които играят тенис. Още същия ден разбираме, че амичите са навити, само дето са заети и трябва да стиковат ангажимента. Младата българска надежда е леко оклюмала, щом научава, че партньорите по игра са все около петдесетака. Адвокат, дилър на имоти и не помня третия. Щом моето съзнание рисува куцукащи старчета, какво ли ражда невръстната глава?! Запред Лаура запазваме благоприличие, а после и помежду си не споделяме тревогата.

Минават дни на уморителни екскурзии из приказните околности, редувани с други на безметежен мързел, но с майчинския си инстинкт усещам неудовлетвореността у младата душа. Нищо не задоволява копнежа по любимата игра.

Лаура прави деня на Сашо, когато казва, че утре вечер хората са на линия – кортът е ангажиран, ще играят на осветление. Вълнението е голямо. Подготовка на екипа, почистване на маратонките, преглед на ракетата. Кордата нещо се изкривила тук-таме, трябва да я пренавием, ама друг път. Атмосферата се напряга като на полуфинал на Уимбълдън.

Лека вечеря, за да не се отрази на формата, кратка гимнастика, литър вода в бутилка и процесията тръгва. По пътя напрежението се преборва с лежерни разговори. Сашо убедено развива тезата, че външният вид на играча е обратно пропорционален на таланта му. Сега си обяснявам защо винаги е небрежен.

На корта се запознаваме с двама симпатяги, стегнати в маркови екипи. При тях е и нашият познайник Алесандро, най-елегантен от всички. Адашите формират двойка срещу другите двама и разгрявката започва. С първите разменени удари настроението в бокса леко помръква. Нашето момче връща топката неуверено, но ние се окуражаваме, че играта дори не е започнала.

Е, започна. Адвокатът и другият елегантно отиграват всяка топка, а отсреща идва все по-дърварско изпълнение. Няма ги очакваните сервизи, завършващите удари са пълна трагедия. Балканският темперамент се включва в играта и въпреки активния съпорт от трибуната, резултатът драматично нараства в полза на играчите със сбор на годините 100. Калоян луд става да търчи от край в край да събира топки. Една дори не се намери. Хората драстично свалиха нивото на игра, та белким не скършат хатъра на младото. След края на срещата окуражаващо раздават похвали за бекхенда му, лека почерпка на по питие с финален разбор на играта.

Да си кажем направо – и девойче извън стотицата не е опухвано от Серена така.