Перничанка от Арецо

Тази вечер ще се запознаем с перничанка от Арецо.

Лаура известява, че към обичайните приятели ще бъдат и нейният отскорошен колега Масимилиано и майката на третия му невръстен син – българска лейди, както каза тя. От Перник.

„Винкел!” – с подскок отбелязва Калоян, който никога не изтърва разговора на големите. „Уот ис хи сеинг?”. „Винкел.” – с натъртване пояснява той. Присвивам яко устни към момчето, добавям и вежди, а на Лаура подарявам усмивка и я оставям в неведение. По-късно се обясняваме какво е редно и какво не да споделяме пред хората и най-строго забранявам да се използва онази дума.

Дали заради местоположението на моя град, но досега човек от Перник не съм срещала. Чувала съм много колоритни вицове и толкоз.

Вечерта се запознаваме със стройна смугла моя връстница с обрано поведение. На отрупаната маса разчупваме с небрежни теми. Виното е обичайно вкусно и в изобилие.

Нашата сънародница споделя, че е в Италия от 20 години. Аз и Деси проявяваме интерес какъв е живота на емигранта и тя започва. Драсвам щрихче – италианците са много добри, ама наивни, вечер си пия ракията с бебиситърката, купувам коли на старо и ги нося в България, добавям и някой марков парцал от аутлетите, така и така правя курс, нося по ... хиляди евро в колата, нося маркови дрехи, детето щях да го родя и без той да иска, колата ми е с Бг регистрация, нашата къща в Ил Боро, италианският е много лесен. Сега, да уточня, втрещена съм! Ил Боро е имение на работодателите на Лаура – преди трийсетина години изчезващото селце с вековни къщи е закупено и реновирано от мистър Ферагамо. Днес е място за луксозен туризъм, но и всеки желаещ да се наслади на уникалната архитектура е добре дошъл. Та. Нещо не разбирам – „нашата къща в Ил Боро”?!??

Ние с Деси сме си бърборанки, но тук само кимаме. В подкрепа на изтощените „събеседнички” пристига Александър. Интересува се за многото шарени щитове по сградите в Арецо. Първата пауза. „Какви щитове?” „Ами тези, дето са на центалния площад.” Пита Аморето, но пак нямаме удовлетворяващ отговор.

Дошло е спасителното време за диджестивите. Получаваме искрена покана да гостуваме тази година у тях, ама ще ни посрещнат по български.

На сутринта Лаура живо се интересува как сме прекарали. Не е лоша жената, ама едва ли бихме общували у нас. Видимо успокоена, домакинята споделя какво я е притеснявало. Надълго-нашироко нашата нова позната описвала бита български. Най-странно за италианката е как в елитните ресторанти хората танцували, че даже и по масите. Какви ли ги е раждала обърканата й глава? Туземци край огъня с вилица и нож в ръка?! Разрешава и загадката с „нашата къща” – „мистър Ферагамо е щедър към своите служители, дава им да обитават някои от имотите”.

Всъщност Катя е сърдечно момиче.