Благотворителство

„К’во ще прайте вечерта? Щото сме в селото на Алберто - благотворителна вечер, не е лошо, и музика на живо има. Елате!” – Лаура. Без много двоумене решаваме да ходим. Нямаме особени очаквания – хапка, пийка и толкоз. Лаура споменава, че музикантите били местни лекари и не след дълго добавя, че единият бил страхотен пич и Алби ревнувал. Това изостря любопитството и внася щипка колорит към предстоящата вечер. Семейството се изнася рано, защото Алберто е сред главните действащи лица.

Преди смрачаване сме по завоите на околността, навлизаме все по-нагоре и навътре в планината. Без трудности намираме селцето, но и тук е трудно с паркирането – много кола, много нещо. Безпогрешно намираме събитието - чува се музика, носят се аромати на месо, глъчка, хора. Не виждаме познати лица и ни е малко неловко, защото не сме наясно кое как. Докато се окопитим, разглеждаме селцето. Спретнати къщета с отворени врати, където домакините на импровизирани щандчета предлагат домашно приготвени зехтин, мед, курабийки, джунджурии все за благотворителност. Търчат деца със захарен памук, преобладават хора на наша възраст, абе млади. На площадчето е опната голяма шатра, под нея много и дълги дървени маси с пейки, в единия край празна сцена, а в другия големи платнища като театрални кулиси, зад които на талази се носи дим от скара. До сцената има малка каса, на която две лелки събират парите за благотворителност и в замяна дават билетче. Срещу него, щом седнеш под тентата, млада сладурана ти носи храна. Изборът не е голям, но пък е зашеметяващо вкусен – сочна пражола или наденица, боб или полента, бира или вино. Тук салатите не ги уважават. Всичкото това се прави ежегодно с различна мисия – сега ще строят площадка за децата на младите семейства, които отскоро са тук. Всеки участник е доброволец и не получава пари.

Суетнята е голяма, места не се намират лесно, но хората с усмивка се наместват все по-плътно един до друг. Нашата поръчка е вече изпълнена, лапаме с апетит и през няколко маси улавяме ентусиазирана ръка да маха интензивно – Лаура. Пристига и пита как сме, харесва ли ни, Алби бил в театъра на действието – зад кулисите, от четири часа не е спирал на скарата. Да не бързаме, че музикантите ще дойдат скоро и намигва свойски. Да съм честна, не очаквам нещо по-различно от „Лорета и Алфредо” – плакат, който ми се набива във всяко село и паланка в околността, канещ местните на италиански поп-фолк, ама тактично премълчавам.  После се оттегля.

Бързо губя интерес и добре че около сцената започва движение – нейсе, останахме! Симпатични типове на по петдесе включват кабели, настройват китари и не след много – Ааа, Флойд! Каквоооооо???!!! Насред нищото Флойд! Докато приберем усмивките – Dire Straits, Queen и се оттече. Чичковците забиват яко, Калоян куфее в ритъм , аз улавям блесналия поглед в далечината – „какво ще кажеш, а?” Страхотни доктори!

На другия ден правим разбор с Лаура и тя обяснява кой точно е „онзи”, когато Алберто идва с кисела физиономия, която казва всичко. Не се получило този път – много силна музика, несполучлив репертоар...