Лоро Чиуфенна

Тука ще вляза в противоречие със себе си – Тоскана не е само Лаура и Алберто!

На хвърлей място от къщата в ниското е Лоро – селце ли е, градче ли, нямам определение. Това е чудо от средновековието с типичната за тези места архитектура – каменно площадче с тесни павирани улици, две черквици с мелодични камбани, снажна часовникова кула с механизъм, показващ по всяко време на денонощието осем без десет, ароматна пекарна, уютни ресторанти. Има и салон с табела на ножица и гребен, галерия с картини, банка, магазин за домашни потреби ”Всичко за всеки” с витрина, на която винаги залепвам нос. Измамно провинциално спокойствие! Дали местният Елин Пелин е уловил разделението на млади и стари? Символ на тревожното явление е преминаващата през сърцето на Лоро неголяма, но пък буйна река, край която е гордостта всеки стар патриот – величествена мелница от незапомнени времена. Упадакът на нравите за традиционалистите е сладоледаджийницата отвъд  реката, упомената във всеки туристически гид, че е в топ 5 на най-добрите места за лекьосващото удоволствие. Според мен тези хора не са в ред – какво им пречи да си ближат сладоледа срещу мулиното?!

На центъра е кафе „Централ”. Там местните сключват временно примирие – младите играят шумно табла и зяпат чужденките, а старите дремуцат на бара. Ръчно изрисувано табло приканва посетители с „Хепи ауър”. Моите мъже проверяват има ли голям екран вътре, за да се насладят на любимата английска игра. Съдържателят клати интензивно глава и добавя „Си, си!”, разбрал очевидно въпроса дали има вариант да пусне мач от Албиона вместо вървящия сериал. След победата на любимия отбор, ми разказват, че в напечен за играта момент до тях се примъкнал възрастен индивид.  Поклащайки многозначително глава загадъчно изрекъл „Алекс Фергюсон”. Паролата май не подействала и контактът увиснал – на терена се вихрел друг отбор.

През това време аз посещавам местната бакалийка. Цялата тирада до сега бе с цел да добутам клетия читател до това място. Магазинчето е неголямо и вътре има основни хранителни продукти. Там се щура тип на средна възраст, който с бързина на фокусник пренарежда стоката. Помага му жена на същите години, очевидно убедена като мен в безсмислието на дейността му. Той чевръсто вади от кашони зехтин, бисквити, макарони, а после трескаво сменя местата им. Зад касата е дама на преклонна възраст, която следи с око на питбул преди схватка всяко движение. Тук охранителна камера не е нужна. Наместване на очилата и артикулите се маркират – от трийсе сантиметра показалецът блъсва бутона на касата, напрегната пауза и артрозният накрайник отново е пред счупване. Дали когато Цезар е обявил края на Републиката моментът е бил толкова тържествен?!

Впоследствие Алберто изяснява цялата картина – синьората е собственичката на магазина, по-младата е дъщерята, а робът – зетят. Майсторски имитира стойката на старицата, подготвя пръст и блъсва по въображаема каса, като с това показва кой държи юздите на бизнеса.

Едва ли сме видяли всичкото чешит на Лоро, затова съм убедена, че ми предстоят нови срещи с интересни типажи.