Спасителят на плажа

Този не е тосканец, чист българин е, но ми е персонаж на сърце от три години. Спасителят на плажа.

Гларус – класик. Наближава шейсетте, почти строен, с естествен бронзов загар и червени шорти, с тениска в най-горещото. С коса, черна.

Вече е краят на сезона. Енергията му се е поизчерпала и цял предиобед лежи в шезлонга, съзерцавайки най-далечното на морето, някъде зад корабите. Големите разпенени вълни и последните подскачащи плажуващи не предизвикват никакво чувство. Буят е забит самотно в пясъка. Кахърен май.

А колко сутрини сме изкарали с приятелка зад поста му, слухтейки! Страхотно преживяване. Няма такъв сладкодумник!

Компетентен във всяка област, последната инстанция на истината! Назидава младото спасителче с тон, мимика и жест на оратор от древногръцка школа. Спорт, политика, общество, икономика – и проф. Вучков ще склони глава пред мощния интелект.

„Виж с’я, тоя нашия да бяга от тая Маша! Ще му провали кариерата! – пророкува още миналата година, докато намества хавлия. – Хубаво, ще те отрака, ама силичките ти отиват, бе брат! Бегай!”

Футбол и футболисти – любима тема. „Прости момчета! Не знай да са щади!” И развива цветисто и в детайли тезата за пропиления талант. „К...ва ли е, бегай!”

Пристигат  приятелчета-набори, наместват колелета в сянката на поста. Донесеният вестник задава незаобиколима тема. Политика. Вътрешна и външна. Корифей! С правилни политически виждания – десни и проатлантически. Визионер. Провижда световните проблеми и неправди в цялост и конкретика. Принципен и краен - „Ама и нашите едни мишки! Абе тропни по масата, бе ей!” Аудиторията го е зяпнала в устата. Почти не влиза в диалог.

Началото на лятото посвети на кризата в Гърция. Започва с макроикономически анализ и слиза на по-достъпно ниво. Прави аналогия с колегите от плажа. „Абе как ще им дават заплатите сутрин, бе! Тия си бият камшика и плажът – пуст. Сичката им работа такваз!”

Никога не говори за болести и илачи.

Емоционален винаги, той приглушава глас само, когато засегне деликатни теми. Дава компетентен съвет по тънката част на младото. Обектът е класика от моето детство – полякиня. Явно младежът вечерта ще е в компания на митична гърла. „Сега, първо. От Колхозния /пазар/ зимаш рибка, на скара! Варени картофки, не пържени. Накрая – розенци. Готова!” /Оттогава отворим ли розе – все той е пред мен./

Днес е сам и самотен. Нищо не провокира енергията му. Краят на лятото.