Спелло

Цикъл – Умбрия

Съученичката на Людмил и моя приятелка, Слънцето на Асизи или просто Боби, ни изненада с прекрасен подарък. Незабравим ден с нея и любимия й Алберто. Причината, за да не го споделя досега е, че бе изпъстрен с много преживявания и бе нужно време да се уталожат спомените. Невъзможно, а и нежелателно е да му се отдели едно само текстче. 

Срещаме се с Боби в слънчев и горещ умбрийски ден. Тя ни е изготвила амбициозна туристическа програма.

Начеваме със Спелло. Нищо не ми говори. Доверяваме се на Слънцето. Подминаваме отдалеко пробляскващото белокаменно Асизи. Пътят е еднообразен и равнинен, няма я привлекателната тосканска природа – тумбестите хълмчета, опнатите лозя, каменните къщя с кипарисови алеи. Преобладават поля с разхвърляни бали сено и видимо по-бедни домове. Но пък в колата е самото сладкодумие! В присъствие на Боби забравяш кой си и къде си. Тя заразява с позитивното си излъчване, въпреки недотам приятната тема. Кризата в Италия. И за мое съжаление, ситуацията не е никак обнадеждаваща.

В разговори за това и онова наближаваме хълмовете на малка планина – Субасио. Тя е приютила Спелло – каменна прекрасност. На пръв поглед градчето си има всичко от най-чаровното италианско и средновековно – крепост, каменни двери, високи камбанарии, кули, стари черкви с шарени фрески, тесни улички, красиви дървени входни врати, кокетно площадче, ароматстващи кафенета и ресторантчета, магазинчета с евтини /като никъде!/ сувенири, грънчарници и други прелести. На втори – взорът види много цветя. Ама много! Цветопади по балкончета и прозорци, малки и големи саксии по улици и дувари,  каскади от петунии, сакъзчета, обички и други красоти извират от всяко и невъзможно дори място.

Нямаше да разбера особената прелест на това място без Боби. Разказва за традиционния фестивал на Спелло. Ежегодно през юни цялото население участва в разкрасяването на градчето. Всеки собственик на къща е накичил имота си с купища цветя, а съседите съвместно участват в надпреварата за най-красиво украсена улица. Виждаме кокетни шаренки керамични плочки по някои улички - закачлива хвалба кога са спечелили състезанието. Но това съперничество е част от голямото събитие – ритуала по пренасяне на статуята на Мадоната през градеца. Километричният й път буквално е постлан с килим от цветя. Вечерта преди събитието градът не спи – мало и голямо участва в подготовката. Пресни чашелистчета от невъобразимо богата палитра са нарязани на малки парченца и застилат като жив килим улиците, по които ще мине процесията. А на по-големите пространства художниците рисуват с късчета от цветя грандиозни картини. Няма човек, способен с думи да предаде красотата на цветните платна, сътворени от всеотдайните спеловчани! Аз самата видях неописуемото в снимките на Боби. Вие задължителното си напишете „Спелло” в Гугъл и се полюбувайте!

Тук ми се привидя и забележителна реставраторска работилница. Всеки желаещ може да си влезе и кротко да погледа работата на младите феерични създания в изумителна сграда. Ако бях художник, бих дала част от живота си да творя в такова място. Напомня ми на баптистерията във Флоренция, заради осмоъгълната си форма. С високи, изрисувани в бледи нежни тонове тавани, ателието е приютило гигантски дървени старинни стелажи, пълни с книги от миналото. А между това са разположили маси и стативи троица исусоподобни младежи, вглъбени в работа по картони с традиционни сюжети. Помотаввам се небрежно и напускам.

Всичкото тук е прелест. Тъжното в Спелло е само едно. Няма никой – никакви туристи! Няма кой да му се порадва. Продължаваме към срещата с Алберто.