Лит. кръжеца "Лоро"

Да си под звездите в лятна вечер, със завъртяна глава от бялото вино, да дрънкаш празни приказки със симпатична сладкодумница – на това му викам щастие.

Щурците църкат нощни диалози, а ние нищим триалог – аз, Людмил и Лаура. Нейният благоверен е на заслужен отдих след няколкодневна изтощителна физическа работа. Алберто е забегнал на мъжка вечер, където разбрахме вече много се нрави Староселското бяло вино /за червеното чакаме актуалната сводка/.

Нивото на виното в бутилката намалява в обратна пропорция на настроението.

Темите на разговор подскачат по онзи симпатичен начин като в пуберитета, когато искаш да кажеш всичко, още не си изчерпал започналата тема, а нещата са отишли в съвсем друга посока. Това само по себе си няма значение, защото на кой пък му е важна темата -  удоволствието е в самия контакт.

Дефакто провеждаме първата среднощна сбирка на новосформирания литературен кръжец „Лоро Чиуфенна”. Небрежната ни беседа се върти все около героите на следобедните ни лит. четения. Членската маса засега е скромна, но активна.

Ядро и вдъхновителка е Лаура, бивш член на печално закрития проект „Клуб по английски”. Втори член съм аз, преводачът Людмил и последен, засега, се включи отсъстващият Алберто.

Нещата се случиха случайно. Свободен от обиколки из околностите следобед посветихме на блогочетене. На кафе нашата домакиня пожела да чуе история, в която тя е главно действащо лице. Любопитката няма търпение да разбере как е обрисувана. Сяда ухилена и леко притеснена. Аз самата съм дваж по-смутена, защото не зная каква ще е реакцията й.

Първият сюжет е за вечерята с Клуба. В началото лека усмивка, после поклащане и ухилване. Следва закачлив поглед към мен и съм убедена, че слушателката ми е вече спечелен фен. Смее се, вметва  ту „А, мадонна!”, ту „Мамма миа!”. Накрая на историята получавам комплимент „А, беллино!” и прегръдка. Каква памет съм имала! Колко добре съм уловила характерите на приятелите й в толкова кратък текст! Нетърпелива е да чуе друг сюжет. За мен е толкова приятно да видя „на живо” непресторената й реакция. 

Към нас се присъединява и Алберто, завърнал се уморен от треворязане. Докато отдъхва с бира, Лаура го въвежда скорострелно в ситуацията и литературното четене продължава в разширен състав. Людмил превежда на английски, а Лаура - на италиански. Всички се смеем, припомняйки си забавните ни моменти от предните години. На Алби най му допада историята с прасето и Алибрандо. Направо е възхитен от сравнението му с Мусолини и, въпреки умората, става и имитира забавния старец. И двамата се смеят искрено. Страхотен следобед!

Виното вече го няма, но съм получила вдъхновение за поне дузина нови разказа. Оказа се, че май Лаура е по-добрата разказвачка.

P.S. Червеното староселско било още по-добро – казва сводката!