сряда, 26 август 2015 г.

Дьо Сосюр и знаците

Фердинанд дьо Сосюр. Какво ви говори? Нищо. А трябва, уважаеми! Той е бащата на науката за знаците, семиотиката.
Признавам си, и  аз бях забравила името му, но днешният ден ми напомни за него.
Какво общо има между две телефонни обаждания, една белозъба усмивка, чат във ФБ, смигане от мъж и Фердинанд дьо Сосюр? Знаците!
„Трябва да те видя за пет минути!” – обаждане от приятелка, с която се чуваме рядко. Въображението работи, но не ражда това, което ме очаква. Тя е била във Франция, при дъщеря си, видяла е парфюм на име „Ароматът на Тоскана” и без замисляне го е взела за мен! А дори не съм знаела, че е от тайфата „фенове”.
След час - прозвъняване – „Време е да дойдете в нашата Тоскана!”. Покана за вечеря със стари другари, делили корав комат в истинската Тоскана. „Много ме зареждаш с твоите истории. Още повече, че разпознавам места и хора”. !?!
Не се мина и час. На скайпа – белозъбата и най-широката усмивка на приятел в странство. „Да ви видя, да ви чуя. Как сте?”
Тази вечер смятах да пиша нещо за едно местенце от почивката, но на чата си побъбрих с чаровно объркано момиче. „Знаеш ли, разговорът с теб ми дойде тъкмо на време. Определено гледам по-леко да я карам. Благодаря!” Айде „местенцето” да си чака по реда!
А флиртът с мъжа в магазина?! На опашката за касата - той ми се усмихва, и аз му се усмихвам, той ми свива очи, и аз му примигвам. А очите му – сини, големи и с най-гъстите и извити мигли. Неустоим! Баба му го е чучнала в пазарската количка. Той е преминал вече трите, но е завършен чаровник. След касата плесваме свойски ръце една срещу друга и се разделяме по пътищата си.

Та схващате ли къде в цялата картина е Сосюр? Знаците. Знаците! Имаме ли сетивата да разчетем знаците, които животът ни праща? Разчетохте ли собствените си знаци? 

Няма коментари:

Публикуване на коментар