Некулинарно!

Убедено ще кажа, че не съм най-подходящият сподвижник за гурме посещения.
Не ровя дълго из менюто, ще погледна отгоре-отгоре салатите, най-много да надзърна и при предястията и дотам. Виж от кафето няма да се лиша и по късна доба. Мога да изкарам на един сладолед цял ден.
Всяка норма си има изключение, разбира се!
В петъчната вечер мотаме из приказната Рагуза. Време да се приютим в някое кръчме за почивка и чаша вино.
Прекрачваме не особено вдъхновено прага на празното "Moro - кухня на земята и на морето". В заведението, освен нас двама, са готвачът, подпрян на бара, един въздебел човек и миниатюрната сервитьорка.
Притеснено ми е. Дано се намерят и други клиенти, иначе вниманието неминуемо ще залее. Оглеждам скромната модерна обстановка. Харесват ми забележителната чистота, шик прибори, фината музика за фон. Момичето вече е донесло менютата и на тих сицилиански англо-италиански препоръчва местно вино.
За начало избирам яйца с аспержи, а Людмил боб с нещо си. След секунди с учудваща пъргавина до мен се е озовал едрият мъж и с усмивка предлага да добави към яйцата пресен бял трюфел. "Прекрасно допълва! Този, казва, не е на нивото на черния от Тоскана, обаче е също много вкусен!" Аз склонявам и в компанията на някакви леко киселки доматки, зехтинец и изящно сицилианско питие чакам яйчицата.
Зад кухненската завеса нещо бодро джъзва, а огромният мъж пак е до мен с кутийка, от която идва неустоим аромат. Човекът с огромно внимание разтваря салфетката с увитото трюфелче и го показва с усмивка. Безспорно великолепно!
Говорим си затова как ги умеят нещата италианците. Два-три щриха и правят от нищо нещо. Майстори на уюта и вкуса.
Чета си надписа върху хартиената постелка. "Модерност и връщане към традицията, рецептите предават историята на тази провинция през вековете. Един магичен остров. Анджело ди Стефано". Мъдрец, мечтател?
"Кой е Анджело ди Стефано?", питам девойчето, което долива чашите. "Ето го." Ааа, човекът с трюфелите!
Идват и чиниите. Красиво, уханно, уникално! По-вкусни яйца не съм яла! Бобът на Людмил не е бял като нашия. Мургав, като сицилианец, с добавка от препечени корички на прасешко коремче и някакви зелении за украса. Няма думи. Мълчим и се гледаме с блеснали погледи.
Следват и основните. Надграждат началото.
Ди Анджело дискретно хвърля по някой поглед, колкото да види реакция. Ами, видя. Осъщественото щастие.
Приказка, разказана в тесен кръг.