Мракът от вчерашния ден отстъпи и над Агридженто грее слънце.
Жадни за разходка и нови познания сме на опашката за билети на Вале деи Темпли, Долината на Храмовете, забележителност, която всеки поне малко изкушен от история и митове, трябва да посети. До наша милост се залепва жена над петдесе, много хубава и с подкупваща, но не мазна любезност, се представя. Елисавета, гид. Предлага да ни разходи и да разкаже това-онова на нас или ако нямаме нищо против да добави и още няколко желаещи. Нямаме, даже никак, и до няколко минути се ръкуваме с Кевин и Алиша от Англия, младежът от Китай се представя като "Джон", а своеобразната домакиня се оказва от Мексико.
Шарената групичка заобикаля смуглата хубавица, много сладкодумна. Потегляме по склон с неравни камъни, а Елисавета запознава накратко с историята на Сицилия и в частност на Агридженто, Акрагас на гръцки или Агриджентум на латински. Кътнат в живописен залив от гледна точка на всяка днешна романтичка, градът възникнал в далечната древност поради съвсем практични причини - удобно за пристанище разположение, плодородна земя, сладка вода. Градът станал третия по големина и значение за елините. Тая и още интересна информация ни е поднесена, докато вървим по пътека, отвеждаща към древния храм.
Домът на Хера. Тази властна натура, помним от уроците, е ревнивата съпруга на Зевс, покровителката на брака и пазеща бременните жени. Нашият гид разказва едно-друго за живота и характера й и за обичаите на древните. Тук се извършвал ритуала по събиране на младите. Обяснявайки това, Елисавета вади от раничката си торбичка, където са венчета от изкуствени листенца и цветчета, три бели чаршафа и "златни" колани. С тия приспособления превръща моя милост в древногръцка булка, Алиша в моя кума, а зашеметеният Людмил е поставен пред свършен факт и без да има избор ще се съчетае в брак и пред Хера. Трупата предизвиква интереса и на преминаващите групи, и на самостойните елементи, които, зедно с Кевин, чупят фотоапарати и се хилят неприкрито на клоуните. С англичанката кършим по древногръцки, докато женихът не е щастлив особено - нямало разтрогване споеното от Хера.
Тия шоа отпускат напълно малкото ни общество и продължаваме натам към следващите спирки.
Много храм, много нещо построил гъркът!
По главната улица на полиса стигаме до светилището на Конкордия или казано с прости думи, храмът на съгласието и хармонията, най-добре съхранената красота. Натам разглеждаме останките от храмовете на Аполон и на Херкулес.
Пътьом опознавам натурата на презокеанската бърборана. Не пести приказки, никак не е обрана в мимиките и жестовете. Застава в стойка на оратор и с ръце и поглед в небето разказва колоритно познатите митове, пречупени през непознат ъгъл. Всички се забавляват, единакът "кол ми Джон" току моли за снимка, английският другар намира време да вметне футболните си пристрастия, застанал пред храма на Зевс, голям, колкото съвременно игрище.
Финално спираме пред две статуи без ръце и глави. Това са оригинали, чието предназначение било да доставят гъдел на знатните гости на града. Ако посетителят бил например поет, хаквали му ръка с перо и зачитали особата му. В зависимост от етноса монтирали и съответната глава. Практично. Древен фотошоп.
Въодушевлението е превзело всички, дори и обрания азиатец. Гидът ни се извинява за "мексиканския английски". Разделяме се.
Визитката на Елисавета е у мен, ако ви потрябва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар