Тенис - 2

Това е сериозен текст за сериозни хора.

Доста преди началото на събитието – тенис мача „България – Италия”, запознатите ме нарочват за „Репортерът” с главно „р”. Това, подразбира се, идва от сериозността на начинанието. Ексклузивни права за отразяването на организацията и провеждането получавам Аз. И понеже приемам задачата отговорно – малко статистика.

Възраст на играчите – 61/39 в полза на българския представител; ръст – снажен; и двамата десничари; изпълняват бекхенд с 1 ръка; съотношение победи/загуби и спечелени пари от награден фонд – няма данни.

Вдъхновител и основен организатор на срещата от италианска страна е госпожа „начеващ тенис талант” или казано по-простичко Лаура, от наша – аз.  Тя тренира отскоро два пъти седмично с Леонардо.
Научавайки новината, реагирам тутакси, че скоро пристига моето лично тенис-гуру Гено, който преди години откри в мое лице нешлифован диамант. Лаура подскача ентусиазирано, следва телефонен разговор и работата е уредена.

...

Денят.

„Какво прави Франческо Ренга на корта?” – питам аз недоумяващата Лаура. Тя зацепва след секунда, установявайки набиващата се прилика между любимия ми в последно време певец и подвизаващия се на корта брадат гиздавец. Смеем се, а съпругата на нашия атлет в леко напрегнато състояние напомня да се заемам с репортерските си обязаности. Значи адреналинът е в по-високи дози не само у мен, установявам на ум. Ставам сериозна, заемам мястото си, вадя необходимите пособия.

Със смешките – дотук! Отразявам случващото се на и край корта безпристрастно. Трябва да отбележа, че се притеснявах доста за формата на нашия участник. Той видимо трудно ходи, понакуцва, привел е рамене, изпитва болки по ставите /стари травми, казва, тенис лакът!/, но пък има бодър спортен дух. Разчитаме на това!

Разгрявката започва. По-младият участник е видимо нахъсан, блъска яко. Това никак не обезкуражава по-опитния. През това време Мауро, тип, който едва не пада от тежестта на годините, полива чакъла и подготвя линиите.

„Виж сега, дори да не спечели, ще потренира с италиански треньор. И без пари.” – това е София, съпругата.

Заобикалящите ни отвсякъде гигантски кипариси се поклащат от вятъра и сякаш пожелават успех на играчите. Ще играят по системата „2 на 2” /каквато и да е тя/. И само ще се забавляват ... уж! Забрави!

„Чуко!”- Леонардо към себе си. Това е тосканската дума за магаре. Той играе мощно и точно, красиво и с много желание. Нашият човек отвръща с елегантна прецизност, плод на много опит. Рядко бърка, но когато това стане, нашият темперамент също избухва. „Ще счупи ракетата от яд!” – жена му.
„Недей, Гено, викам силно, тя е на Лаура!”.

Публиката, цели четири души, съпортваме интензивно раздаващите се мъже на игрището. Мачът е толкова напрегнат, че Мауро, болбоят, и Летисия, осемдесет и две годишната уредничка на корта, са се примъкнали и също наблюдават. Играта е станала изключително интензивна, двамата тенисисти дават всичко от себе си.

„Чудя се дали ще има сили да вдига чашата” – това пак е съпругата. „Ох, Софи, как да ги отразя тия реплики?!” „Ще напишеш „каза някой от публиката”!”.
Нарушаваме протокола на срещата. Няма я сериозността, главите не се движат по оста „ляво-дясно”, очите на част от публиката се срещат и устите прихват неконтролируемо. Онези са потънали в други измерения и не отразяват некрасивата ни реакция.

България триумфира, Италия тържествува. Сърдечни поздравления, снимки за спомен и за историята на клуба.

Слънцето залязва. Кипарисите отдават чест.