Носталгично в Сиена

Напоследък ме замъчи носталгията. Домъчня ми за някои хора, залипсва ми нашия въздух. Странни, обаче, закачки си прави съдбата.

Днес сме в Сиена. Стоим току пред най-голямото великолепие в града – Дуомото. Много пъти съм полирала каменната пейка пред катедралата и днес също отмарям на сянка, съзерцавайки прелестния градеж. Първоначалният стремеж на сиенчани бил свръхамбициозен – гигантска конструкция. Плановете претърпели промени – чумата навестила града, намалила числеността на жителите наполовина, нямало как да влязат в хазната необходимите средства от данъкоплатците и градските управници намалили претенцията. Независимо от новите обстоятелства, амбицията на личните сиенчани не намаляла. „Щом не може да шашнем с обем, ще съберем уважението с качество и лукс”, вероятно си мислели хората от 13 век. И се започва градежът – бяло-черна мраморна тържественост с розово за повече пищност. Фигури на различни нива – светци, ангели, демонични създания, Майката с Детето. Великолепна венецианска мозайка. Главозамайващ интериор. И т.н., и т.н. /Не ми се списва гид!/

Та. Седим пред абсолютен пример за съвършенство, когато на по-малко от метър чувам милата ми родна реч: „Баси и боклука! И „Скуза!” ми вика! Тъпанар! Абе, боклук! Гледай,бе! Ще те и ... у тъпака!” и още в същата изискана стилистика, изречено с нисък тембър. Възмургава изрусена нашенка на средна възраст, множество сребърни вериги по врата и ръцете, семафорнозелен потник и къси дънкови панталонки. Розови джапанки. Пуши тънка цигара. Да кажа, че лицето е безизразно, ще излъжа. До нея притеснен италианец с голям фотоапарат, поотнесъл се очевидно със снимките и чукнал „дамата” по главата. Човекът заднишком и с поклони и още три „Скузи!” се изнесе, за да остави госпожата и приятелката й на последвалото вцепенение. Тия гледат пред себе си, слепи за заобикалящото ги.

Приятно изглеждащ мъж, във видимо настроение на досада, маха с намаляваща енергичност с пръчица с ярък парцал на края. Гид. Около него се засуетяват две-три жени и „Кирилеее! Тука, тука!” оглася площада. Чичо с тумбак и фланелка-трикольор позира с пръст, сочейки герба на гърдите си. Кирил. Патриот със сандали. Постепенно се събира групата наши туристи. Обилие от интензивно заявени спортни марки.

Гидът начева кратката си реч за това къде сме, какво виждаме. Интерес – около зеро. Двете феи до мен обсъждат аутфита на Галя и Пепи. Цената за посещението на Ватиканските музеи не ги удовлятворявала, ще пропуснат. Междувременно гидът подчертава: „Влизането в Катедралата е платено. Има ли желаещи?” Дружно „Не!”. Обща снимка пред ослепителното нещо.

Кирил и компания продължават към Рим.