Ако сте канени на вечеря у
италианци никога, ама никога не отивайте нахранени!
Вродената ми деликатност /пък и
скромна – мамо, каква дъщеря си родила!/ не ми позволява да се кача горе с
празен стомах. Голяма грешка! А хем знаех причината за поканата – предната
вечер Алберто опуха диво прасенце.
Надвечер, след мързелив и горещ
ден, блаженството се допълва от аромати на талази на вкусна храна. По навик
отивам горе малко по-рано, за да помогна на Лаура за масата. Тя обаче вече я е
подредила и от мен нужда няма, освен да набележим някоя и друга тема за клюки. /С
Лаура винаги преоткривам същината на женската си природа./
Върху масата от умишлено
недообработен мрамор вече чака червената паста с деликатен чесън и риган, салата
/приготвена специално за нас – те не ядат/, хлебец, домашният зехтин и гарафи с
вино. Лаура е подредила веселия сервиз и когато настъпва дъ райт тайм, храната
вътре се чувства повече от комфортно - лук на глави от пещта, запечени нежно и
с любов картофи със салвия, диви гъби в изобилие от зехтин. По-късно –
основното. Ростбив от дивата твар, недалновидно навлязла в Албертовите владения.
Вкус, неподлежащ на описание.
Българската душица нетърпелива
пита как е приготвено това съвършенство. Уж нищо сложно – розмарин, сол и
пипер, зехтин и салвия правят компания за няколко часа на месцето, после
няколко стотин минути в пещта с маслиновите дърва и резултатът е идеал. Феномен!
Аз подобни вкусотии и преди съм имала честта да опитвам на масата на нашите
домакини, но ако имаше как да видите блаженството, изписано по лицата на моите
приятели, присъединени към елитния клуб на последователите на кулинарното
майсторство на Алби, няма да имате съмнения относно споходилото ги щастие.
Истериите на пощурелите цикади
отстъпват място на дискретните щурци, Лаура пали свещи, Алби вади трета бутилка
вино, а разговорите са по-сладки и от храната. Наваксваме с щрихи актуална информация
относно битието на другите познати. Раздувките вървят ту на английски, ту на
италиански. И ето го моментът - как да не се изфукам! Людмил, колкото и да
скромничи, се справя страхотно на италиански и събира допълнително уважение
/накъде ли повече?/.
Тъй, тъй... Много кулинарно ми се
получи, а не това бе идеята. Просто вечер, споделена с приятели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар