"Все туй копнение в духът..."

„Все туй копнение в духът...”, възкликнал Поетът. И аз, макар и не поет, изпитвам неудовлетворение и осъзнат порив.

Сигурна съм, строги и сериозни личности ще промърморят „Глезла!”. И са прави строгите и сериозни личности! Когато не мислиш само за стомаха, дръзваш да мечтаеш и за други нещица.

Светът се е юрнал да лови покемони, а аз съм със своите скромни, но също толкова възвишени стремления.

Мечтая за селфи с карабинер. Но от онези с новите униформи, с клиновете.

Колко стана вече, десетина дни, а апетитът на преследвача се е изострил до има-няма краен предел.

Няма населено място и околностите му, където погледът да не изследва по терминаторски.

Във Флоренция до Дуомото дежури стройна двоица с автомати, в каки. По натам цяла тумба симпатични младежи в черни униформи и барети с лентички пие вода в жегата до полицейски микробус. Току до Понте Векио попадам на Лаурел и Харди в сини ризи и тъмни панталони. Върлинеста и слаба вяла усмивка в компанията на ниска розовобузеста шошка стоят на сянка под колонадата. Тия двете никак не са за рекламна снимка.

В Лоро, Кортона, Сан Джиминяно, Пиенца, Монтепулчано и т.н. знайни и не дотолкова местенца, ловя красотата на създаденото и запазеното от човека през вековете, запечатвам неуморно тазгодишната реколта спомени, а вътрешно нарастват терзанията ми душевни. Времето се изнизва, а сърцето на ловеца вехне.

Дори и Тони, прихванала от мен частично вдъхновението, възкликва днес на един завой: „Флори!”. Рязко покачване на адреналина и поредното разочарование – до полицейски автомобил с палка в ръка стои белокос неснажен мъж с идеален ръб на панталона.

В Монталчино пък руса хубавица с бая нашивки ни одрусва яко за неправилно паркиране. И срещу това дава само един надменен поглед.

Жегата напира, туристът провлачва крачка в сенчестите части на кривите сокаци. И тогава... И тогава!!!

На мотори префучават двама каяци в чорапогащи, пардон в черни клинове, с червени кантове. Не сварвам да снимам прехвърчащото видение, но частично съм удовлетворена.

И поглед вечно устремен

напред, към утрешния ден

без там пристанище да зная...