Грета

Тя е Грета.

Малка, крехка и красива, десетдневна кукла. Дъщеричката на по-голямата Лаурина племенница или племенницата на май моята евентуална снаха. Онази, с която сме сгодени, ама младите не знаят съвсем.

Грета. Зная я от лятото. Лаура сподели деликатния проблем на бъдещата й майка с бъдещата й баба. Свекървата настоятелно и безотказно настоявала бебето да носи нейното име – Доменика. В превод – неделя. Ще рече по нашенски „Недялка”. „Това име е демоде,” – доверява загрижената леля на Марта – „младите не искат, но ... ще се водят разговори.” Усещам признаци на начеваща война. Италианската Недялка била истинска италианска мама – напориста, с характер.

През месеците от лятото доскоро не питам нищо по неудобния въпрос. До неотдавна.

Току деня преди Коледа получавам снимка на спящо ангелче. След благопожеланията не сдържам любопитството си и питам за името. „Грета” и много усмихнати човечета. Поздравления за родата и най-вече за младата майка, отвоювала знакова победа. „Проведоха дискусия с майка му” – в малко думи Лаура предава напрегнати месеци съперничество между поколенията. Нанюхвам георгикараславовски драматизъм, класика в жанра „семейни войни”. Малкото спящо човече не подозира какви размисли и страсти е породило още преди появяването си. Свещената двоица снаха – свекърва, извечен символ на перманентен конфликт, е влязла в първа схватка.

А Грета? Днес разбирам, че тя расте и вече подарява усмивки. Сватовете са щастливи. Само един невесел субект има в картината – Доменика-Недялка.

„Спокойно, Лаура, – викам в чата – българските мами не сме такива!”, добавям намигащо човече, а заедно с това оплитам показалец и среден на кръст.