Предколедно във Вечния град

Предколедно във Вечния град.

Полетът лек, сутрешен съботен Рим посреща дружелюбно, слънчево и без трафик, с разговорлив и весел шофьор, който задава дежурните въпроси "Откъде сте, за първи път ли? Ааа, бравва!" Когато изпитва доколко познаваме основните забележителности, задава въпрос с повишена трудност: "А знаете ли къде е живяла майката на Наполеон?" Блокаж и капитулация. "Под ей тази кула зад зеления балкон." - сочи внушителна сграда.

След като сме обсъдили недобрите времена - международното положение и кризата в Италия, пуска някоя и друга смешка и сме в хотела. Рано е, затова оставяме багажа и се гмурваме в безлюдния град.

На първи поглед - всичко е познато. На втори - недотам. Учудващо празни улици. Няма ги хилядите мотопеди, намират се места за паркиране на маломерните автомобили, необичайно тихо.

Първи признаци на живот - Спениш степс. Рехава бройка туристи и снажни мъже в униформа. Жандармеристи и карабиниери в изобилие, навсякъде.

Истинското начало на тазгодишния Рим обаче е с първото еспресо, в компанията на яркото слънце и свирукащия си младеж, който доставя свежи продукти в заведението.

Разходката по криволичещите прелести показва, че римляни не си падат по пищната коледна украса. Всичко е скромно, умерено и стилно.

Една витрина особено привлича. Магазин за кожени изделия. Отдавна съм решила, че ще зарадвам ценен човек с нещо хубаво и влизам.

Вътре групичка шумни гърци си избират чанти. Продавачът, на средна възраст, с много спокойствие ги обгрижва и изпраща. Идва и нашето време. След дълго колебание се спирам на подходящия подарък и моля за красива опаковка. Човекът е отзивчив, професионалист. Пита откъде сме. Опаковал е покупката и е време за плащане. Цената значително пада. В дует изненадано питаме защо. "ЗАЩОТО НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ КАКВО НАПРАВИ ВАШИЯ НАРОД ЗА МОЯ ПРЕДИ СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ!" "Вие евреин ли сте?" "Да." И се интересува живо знаем ли какво има предвид. "Разбира се, че знаем". "Само вие от целия свят ни помогнахте!" - натъртва той. Наистина онемявам. Никога досега не съм чувала подобни думи. Уголемените от очилата очи са дваж по-изразителни и живи, когато безмълвно показват истински респект. Не зная какво да кажа освен неколкократно да благодаря за жеста.

Човекът преминава към днешно време. Загрижен. Споделя тревогите си. 

Разделяме се с пожелания за хубава Коледа.