сряда, 27 януари 2016 г.

Венера и Марс

Да изкараш непотребна информация от главата си в момент, когато нямаш никаква идея откъде ти хрумва хрумката – често ми се случва. Уж разговорът е за „а”, а нещо прещракало на „я”.
В такъв момент, странно как и пак, умът ми показва образа на женствеността, богинята на красотата, любовта и живота. Родена от морската пяна, съпруга на Вулкан, майка на Купидон и любовница на Марс. Венера. Толкова властна, че и побърканият Ботичели я пощадил от пламъците. Неминуемо до нея се лепва и онзи със съвършената коремна стена и меч в ръка, войнът Марс. Бащата на Ромул и Рем.
Тя е мечтателна, с усмивка и зареян поглед. Жадува концерти, театър, вечери в ресторант на дискретна музика. Той не се спира /почти/, земен, обран, не показва емоции.
Тя вечер цъка с часове в Whats-up, той прекарва в масчелайото /да го определим на мазичка/.
Иска й се да живее в апартамент във Флоренция – с високи тавани, фрески и дебели килими. Той не мърда от къщата и е с конете и кучето.
Когато тя е у дома, тракат чинии, телевизорът е пуснат и се носи аромат на кафе. Кафе! Не обича да готви.
Той е тих. Почива следобед задължително. Обожава да приготвя храната. Отмаря на вино с приятели.
Тя има шеф. Трябва да лавира в работата. Той работи за себе си и носи сам отговорността.
Чарът е в подробностите. Тя е буря от емоции, обожава да разговоря, разсъждава, премисля, осмисля. Да споделя спомени.
Той е в стихията с джаджите си – пушки, ножове. Гордост извира, когато показва свидни трофеи – огромен череп на дива свиня със самотна дупка по средата. Гори, когато използва тримери, маркучи, стойки и други странни машинарии. Най-свидна му е заръчаната от Америка система за ловене на мухи, наподобяваща клатеща се задница на кон!
Пак се отплеснах. Къде бях, къде отидох? 

Венера и Марс? Не, просто моите приятели Лаура и Алби. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар