Да изкараш непотребна информация
от главата си в момент, когато нямаш никаква идея откъде ти хрумва хрумката – често
ми се случва. Уж разговорът е за „а”, а нещо прещракало на „я”.
В такъв момент, странно как и пак, умът ми показва образа на женствеността, богинята на красотата, любовта и живота.
Родена от морската пяна, съпруга на Вулкан, майка на Купидон и любовница на
Марс. Венера. Толкова властна, че и побърканият Ботичели я пощадил от
пламъците. Неминуемо до нея се лепва и онзи със съвършената коремна стена и меч
в ръка, войнът Марс. Бащата на Ромул и Рем.
Тя е мечтателна, с усмивка и
зареян поглед. Жадува концерти, театър, вечери в ресторант на дискретна музика.
Той не се спира /почти/, земен, обран, не показва емоции.
Тя вечер цъка с часове в Whats-up, той прекарва в
масчелайото /да го определим на мазичка/.
Иска й се да живее в апартамент
във Флоренция – с високи тавани, фрески и дебели килими. Той не мърда от къщата
и е с конете и кучето.
Когато тя е у дома, тракат чинии,
телевизорът е пуснат и се носи аромат на кафе. Кафе! Не обича да готви.
Той е тих. Почива следобед
задължително. Обожава да приготвя храната. Отмаря на вино с приятели.
Тя има шеф. Трябва да лавира в
работата. Той работи за себе си и носи сам отговорността.
Чарът е в подробностите. Тя е
буря от емоции, обожава да разговоря, разсъждава, премисля, осмисля. Да споделя
спомени.
Той е в стихията с джаджите си –
пушки, ножове. Гордост извира, когато показва свидни трофеи – огромен череп на
дива свиня със самотна дупка по средата. Гори, когато използва тримери,
маркучи, стойки и други странни машинарии. Най-свидна му е заръчаната от
Америка система за ловене на мухи, наподобяваща клатеща се задница на кон!
Пак се отплеснах. Къде бях, къде
отидох?
Венера и Марс? Не, просто моите
приятели Лаура и Алби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар