СГО-ДИХ-МЕ-СЕ! - 2

Деликатна работа е семейството. Именно работа – трябва човек да се потруди, за да му се получат нещата, нали?

И за това вероятно почти не се намери приятел да се поинтересува как върви сродяването. Годежът. Самотен глас наскоро попита плахо. Ами чудесно! С бързо темпо - за година и половина младите не са се видяли още лично, но пък знаят един за друг. Затова сме отговорни роднините по-старше поколение.

В най-удобния момент за решаващата среща нашата кандидат-годеница си е грабнала раничката и с приятелка забегнала отвъд океана, към Флорида. Защо към Флорида, ще попита някой по-пунктуален. Ами изгодни билети имало, почти без пари и девойките решили да пообиколят „на стоп” за две седмици. „Свястно е момичето, заключава майчината глава, некомерсиално. Тъкмо за нас!”

Тая информация е подхвърлена уж небрежно от лелята още в една от първите ни вечери. Моето момче проявява интерес, не знам дали само от любезност, а Лаура с охота веднага сяда до него с телефон и го запознава задочно с Джулия. Примъквам се и аз от любопитство и изучавам снимките. Черно-бели стилизирани портрети – отдалеко, отблизо, в профил и в анфас. Следват и още цветни, по-небрежни.

Момичето е интересно. Или казано направо екстравагантно. Направо чудато. Там, където момето трябва да има китка, няма нищо. Буквално. Косата е обръсната до кожа, от противоположната страна – дълги прави тъмни волоси. Много, ама много черно под, над и около очите. Дрехите само черни, развлачени – разторбени гащиризони, кубинките са със задължително присъствие и през лятото. Иначе хубавка.

Докато разглеждаме, Лаура напрегнато следи за реакция у Сашо и у мен. Александър казва, че я харесва и това качва истинска усмивка на лелиното лице. И започва да си я хвали, че не била богата, обаче ... работлива, скромна, умна, грижовна. Мечта! Неволно си спомням образа на трите бащини ми лели, които в хор го хвалели навред: ”Умен, умен, умен! Красив, красив, красив!” /И прави са били жените – цялата на него съм се метнала!/

На сутрешното кафе Лаура се примъква отново с телефона. Пита наистина ли Алекс е харесал Джулия. Какво да отговориш?! „О,да!” Моята приятелка се оглежда като партизанин преди атака на мандра. Младежът още спи и вече по-спокойна ми показва нови снимки. „Флорине, не исках да му показвам това. Виж!” Компромат.

Горкото момиче! От екрана през подути клепки гледа нацупено зачервено лице, обезобразено от презокеанските комари.

Да се върнем назад във времето – когато браковете се случвали по волята на старите и разводът не съществувал. Усещам, че се превръщам в матриарх.