NEW YORK, NEW YORK

 

Дни напред се надъхвам с „Ню Йорк, Ню Йорк“ на Синатра и си я припявам по всяко време. Когато стъпих обаче в това чудо, осъзнах, че по му приляга финалът на друг от хитовете на Франк. Нали знаете какво се случва с всеки запецнал текстописец? Минава на сигурното „на-на-на, тра-ла-ла“. Та и човекът на Синатра, останал без думи, натаманил “Странници в нощта“ с „Ту-ди-ду-би-даааа, ту-ду-би-уаб-да-ба ди-ба, да-да-да-йа-йааа …“

Точно това е Ню Йорк! Ню Йорк е именно и само „Ту-ди-ду-би-даааа, ту-ду-би-уаб-да-ба ди-ба, да-да-да-йа-йааа …“.

Първото впечатление за нетрениран като мен е удар без ръкавица от ръката на Тайсън – шок, световъртеж, атака, трус от 7-ма степен, почти без шанс от съвземане.

Хотелът е в сърцето на Манхатън, тъкмо между Бродуей и Таймс Скуейър. Въпреки умората от полета и часовата разлика излизаме за няколко часа да подишаме следобеда на горещия град.

Стъпка, две, три и главата се е отвинтила в посока порцията небе нагоре. Порция, защото наоколо е като в приказката, когато героинята, за да се спаси от лошия, хвърлила вълшебно гребенче, от чиито зъбци поникнали неизброими и неизбродими немислими планински върхове. Та и аз – ей ме на насред стотици сгради, чиято височина съзнанието на несвикналия не може да приеме.

Стряска ме рикша, от която гърми рап, а двамата клиенти отзад се клатят надъхано в ритъма. Пресичаме кръстовище, на което чакат стотици и се „поздравяваме“ неволно рамо в рамо с не един и двама. Оказвам се на площада, където вакханалия от LCD-екрани бичат крещящо ярки реклами. Пак там са хиляди новаци като мене, а между нас щъкат герои на Дисни. Няколко Мики и Мини Мауси са свалили назад главите, колкото да подишат уж глътка свеж въздух, а Кинг Конг и събратът му албинос в целите си двуметрови снаги позират за снимки. И Спайдърмен, и някакъв друг от супергероите, който не зная, и те са там. На метри от мен жена на повече от шейсет е само по лъскави прашки и звездички на зърната. Тя заработва като прави акробатика с гърдите си, въртейки ги ту в симетрия, ту разделно в невъобразимо темпо. Друга на същата възраст с тежък и размазан от жегата грим подрънква с монети в кошница и с прегракнал глас призовава за материална подкрепа. Група черни младежи е събрала огромна танцуваща тълпа и уличните артисти правят някакви невъзможни салта и премятки. По-настрани четири дебели момичета танцуват обезумяло като че ли откъснати от всичкото около им, а поставен в диск телефон в бясно темпо се върти в кръг около им и ги снима на фона на цялата истерия. Мирише отвсякъде и всекиго на марихуана.

В тоя момент насред космическата гюрултия, хаос и гуляй прави рязък завой и дрифт друга рикша с двойка нахилени белозъби чернокожи, които размахват ръце, а от чиито гърлата им се лее не какво да е, а баш „Ню Йорк, Нюююю Йооорк“.

Стига ми толкова засега в дълбокото! Отивам да се съвзема в хотела.

Та нека преговорим! Какво беше Ню Йорк? Ню Йорк, ти мой ту-ди-ду-бииииииии…!