Когато кокошките ги наляга слепота, докато дъждът агресивно заявява себе си по купето на колата, когато се чудя дали да натисна газта, провокирана от звучащия нов хит на Алесандра Аморозо "Смелост и кураж!", откривам новото значение на това какво е отчаяние.
Ако бях сред редакторите-новатори на Тълковния речник бих определила "безнадеждност" така: същ.име, ж.р.; да караш 30 км в сумрака по разбити пътища сред генгерлиците с едничката цел да намериш бутилка вино".
Безизходица, униние, спад в концентрацията и налазваща мъка се настаняват трайно насред споделеното мълчание. Как да си обясниш абсурда да си в Италия и да няма откъде да намериш бутилка вино?
Обиколили сме цяло Челие Месапика, малък кокетен градец насред южната южност на Пулия, посетили всичките три бакалнички, за всеки случай и двата магазина за зеленчуци и плодове и цялото това намокрящо занимание води извода, че мисията е невъзможна.
Все пак една любезна жена обяснява, че при доня "непомнякоя" имало вино. Доня "непомнякоя" предлага с несрещана любезност избор между тетрапак и пластмасова бутилка с наливно. Да не засегнем жената, изясняваме, че "имаме много специален повод и е необходима стъклена бутилка. За подарък на наши приятели." "А, имам нещо специално за вас!", с усмивка и конспиративна гримаса съобщава донната. Покачва се на стол, разваля комфорта на някакъв паяк и връчва бутилка , чийто етикет указва цена от ... 2.50. "А нещо друго имате ли? Поводът е специален." "Само това." Не мога да преценя кой е по-разочарован, доня "непомнякоя" или разглезените българи, но тръгваме с празни ръце.
Дъждът вече плющи, все по-рядко срещаните фарове в насрещното заслепяват, Алесандра ми се подиграва с финалната строфа "Кой убива ентусиазма ти...? Сила, сила... Смелост, смелост!" и отчаянието е завладяло цялото ми същество, защото провиждам празните чаши в настъпващата нощ.
Изминаваме три по десет километра до съседния град Мартина Франка. Там кипи живот, трафик. Заковавам спирачки пред първата изпречила се витрина с бутилки. Било оцет и зехтин. Месарят, защото сме в месарница, влиза във филма и казва, че имал вино. Обаче гледаме повторение - и тука пластмаса. Отново идва историята за "специалния повод и нашите приятели". Пропускам тегавите подробности, човекът прави някакви фокуси, които докарват щастие в душата срещу едва няколко евра.
Да съм пяла под дъжда - не съм. Леко с припева на Аморозо и с торбица стъклена скъпоценност, разтягам момента на блаженство.
Колко лукс има в малките радости!
А виното бе страхотно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар