"Клетка за птици"

"И Вие ли сте будист?" ме пита. "Не, все още."
Тоя задушевен разговор се случва на сутринта след нашето запознанство. Той се казва Лучано, домакинът ни в Пулия. Около петдесетте е и е най-артистичният мъж, с когото животът досега ме е срещал. Плътен красив тембър, разчупени движения, бижута, автентично марково облекло от висок клас в небрежна подреденост.
Докато ме развежда из прелестния имот споделя, че дългогодишната му работа в модния бранш го е срещнала с множество български манекенки - красиви и дисциплинирани професионалисти. Разхождаме се из гигантската градина в компанията на четирите темпераментни кучета. Лучано показва очарователни кътове за релакс и медитация, сътворени от партньора му Стефано. Разбирам, че Стефано е приел будизма от две години и е създал това райско местенце. Начинаещата ми йога-душица замечтава да се върне след месец-два, когато разбирам, че сред разпръснатите хамаци, пейки, люлки и шезлонзи, се подвизавали будистки монаси и йога-майстори от Италия и странство. Удивително чувство за естетика в съдружие с природата сторило мястото такова, че вече не ми се тръгва.
На следващата сутрин се срещам и със Стефано. Физиономията му ми е смътно позната. Натрапчивата мисъл защо ме тормози и разсейва, докато водим някакъв неангажиращ, но много много мил разговор. И той е арт и със специфична себеизява.
Това става насред сърцето на дома. Уникално! Уж небрежно хвърлям поглед вляво и вдясно, колкото да поема от необичайната атмосфера. Изумяваща еклектика, претрупаност от вещи и борба на стилове, и при все това какъв резултат! Не бих се развихрила никога и по никакъв начин така, обаче моментално бих заживяла насред цялата тая вещоманска вакханалия - обилие от местната керамична школа, десетки Буди, Будички и Будчета, още толкова автентични дървени разпятия и Мадони в разни размери, примъкнати, според мен, от антиквариати, барокови статуетчици, старинни часовници, странни полилеи, а позлатената дървена инкрустирана азиатска врата направо залепва погледа ми. Килимите и картините са смайващо красиви. Канапета, примъкнати много далеч от запада, някъде от Изтока. За фон служи успокояваща сетивата мантра на санскрит, ухае на кафе, лабрадорите си ръмжат и хапят взаимно, мелезът Кикино лае истерично, някъде отвън дочувам рева на магарето, а от гигантската клетка папагалът крещи в пристъп на равни интервали, докато обраните кандаринки и депресирани канарчета в съседство мълчат.
Насред цялата тая работа склонната ми към конспиративни теории красива главица провижда: "Да! Това е онзи, чийто лик краси лявата ми бяла маратонка. Стефано. Габана!"
Докато излъчвам самата любезност и клатя глава срещу му и никак вече не го слушам, навързвам нещата - моден бранш, приета отскоро миролюбива интровертна религия... Бягство от суетата и разочарованията на светското лекомислие ...
Така, така, така ... Точно така!