вторник, 29 август 2017 г.

Българинът от планината

Нощта на лятото ражда много хубост. Звезди, прохлада, питие, смях, истории. И потича мълчание след някои.
Алберто разказва такава една.
В къща, по-нагоре в планината, до неотдавна от години живеел възрастен българин. Тука наострям уши и опулвам очи. Българин насред почти пустошта?
Не общувал, проживявал изолирано. Били двама с жена му, италианка. Местните знаели само, че човекът е забягнал някъде през седемдесетте. Толкова. Как, защо, малкото общество не се вълнувало. Знаели го само като "Българина". Чудак някакъв.
Преди година дошла новината, че Българина починал. Кончината била предния ден, но жена му предпочела да запази последната нощ, делейки с любимия за прощален път брачното легло. После потърсила Алби за помощ.
За живота на този мъж не научавам почти нищо, но за свършека - да.
И, разбира се, настъпва моментът на мълчанието. И ми е криво за тоя анонимен беглец. И хубаво, че не е останал сам в края, а е бил в топлите ръце на моя приятел.
Оформям силует на близък и знам, че няма да го забравя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар