Скиачата, прошуто и пекорино

Знаете ли какво е скиачата? Не? И аз така доскоро.
Това е домашен хляб, приготвен на пещ. Много мек, пухкав, с балончета от маята, с препечена коричка и деликатно покапващо зехтинче между слоевете тесто.
Тая благина, съчетана с прошуто, мортадела /ммм!/ и пекорино е перфектна в компанията на вино или студена бира.
Термометърът повече от седмица е заковал на 38 и движи само нагоре.
Плановете за вечерта бяха да ходим на пържолена фиеста долу, обаче Лаура кани по нейния си неустоим начин. "А, не помниш ли какво беше миналата година? Жега, много хора! Елате с нас в планината, ще е по-хладно, пък и спокойно! Има едно заведенийце - нищо сложно, няма готвено, простичка храна и чист въздух." К'во да го мислиш?
В седем две коли народ потегляме към Рока Ричарда. Била съм там преди време - малко бедно селце, изцяло от камък, покачено над хиляда метра над морето. Забележително е с многото огромни хортензии и паметника на загиналите във ВСВ.
По петнайсеткилометровия път, богат на завои, наблюдавам небивал живот - трафик като за магистрала. Не десетки, стотици возила са изтеглили собствениците си на пикник край вировете на почти пресъхналата река.
Към и половина осмината сме насядали на семпличка веранда до грубо сковани пейки и маси с бял найлон за еднократна употреба.
Хората никак не се бавят с поръчката, защото нашата Лаура израно е заръчала скромната вечеря. В панери за хляб първо пристига скиачатата - бяла и топла, солена и мека. После - чинии с прошуто, мортадела /ммм!/, някакъв широк салам и още, също вкусен. В друга посуда - големи парчета пекорино. За финал - някакви печени и овкусени зеленчуци. Тия, последните, не се радват на голямо уважение, въпреки че са невероятни. Вино и студена бира.
Докато се усетиш и върху масата цъфнали още от горещия хляб, по-неустоим отпреди, още мезета, още сирене. Това се превръща в нещо като ритуал - гладните тийнове опразват чиния след чиния, но на тяхно място идва нова. Като в приказката за момчето, дето си имало работа с вятъра.
Алберто пък си има пиниз - вади мекото на хляба и на негово място тъпче до премала мортадела и пекорино.
Ядем с ръце, приказваме за всякакви неща. За българите, за италианците, за общите и различни неща помежду ни, човешките бивалици.
Хладината някак се е промъкнала и дали заради нея, дали заради компанията, удоволствието от простичките неща е умножено в пъти.