И пак под Персеидите

Ако имах фотоапарат от ония, дето насичат секундата или пък камера със слоувижън, щях да начаткам най-страхотната серия на изразително женско лице.
Първи кадър - изумление, втори - уплах, трети - гняв и натам галерия от профучаващи силни отрицателни емоции. Тия отворени очи, смръщените устни са зад гърба и по повод най-несъобразителния тип, когото съм срещала наскоро. Някой си Фабрицио, собственик на хотел във Флоренция. Като човек който не знае какво да каже при запознанство, този изтръшква първата му дошла мисъл в главата, в случая: "А, Вие сте този, на чийто юбилей ще бъдем скоро!" Та-ра-дат-та-дат! Порка мизерия! Всичката тайна отиде. Моят човек се хили и гледа ту мен, ту онази с многото емоции. "Знаех аз, подозирах ви!"
Нищо не може да се спаси.
За да изясня ситуацията, трябва да се върна месеци във времето.
С Лаура сме заформили комплот. Поводът е юбилея на Людмил. Комуникацията зад гърба му се люшка в разни посоки, докато решаваме, че най-доброто ще е парти-изненада. Аз трябва да измисля предтекст, за да изчезнем, а през това време манджата и гостите са пристигнали. Клише, ама гот. Подробностите оставяме за италианско. Трудното идва, когато заговорничките не можем да останем насаме.
"Флорине, трябва да видиш роклята ми за сватбата!" - това е паролата. Очевидно мъжете са излишни и най-накрая намираме начин да обсъдим изненадата. "Чакай! - спира ме преди да тръгна - виж роклята наистина, че току-виж те попитал!". Коприната на шарени зайци е супер шик и си помечтавам за миг да имам повод и аз да се спретна в подобен десен. Друг път!
"Е, каква пък беше тая рокля! ..." Дали не сме замисляли нещо за предстоящиярожден ден. "Как бе, нищо такова!"
...
Средата на август. На парти под звездите у колежка на Лаура. Ще се гледат Персеидите. Жива музика, много ядене, още толкова пиене сред артистично украсената градина. Много и весел народ, а да ни се падне за събеседник баш несъобразителния хотелиер.
Персеидите ги видях само под формата на гневни звездички в аурата на Лаура, нагоре и не погледнах.