петък, 25 август 2017 г.

НЕ "КОЗИ ФАН ТУТИ"!

Когато чуеш "Тази история искам да прочета на италиански!", а устните, които го изричат са сцупени без преструвка и очите са в сълзи, какво следва? Тягостното стягане в гърлото, понеже знам, че тая работа ще е най-трудната.
А как се започва подобно нещо? Как се описва любовта? Откъде идва чудото? Как разбираш, че живееш щастието? Ето така:
"Трябва да измислим нещо специално за догодина!" - 365 дни по-рано;
Тайната кореспонденция месеци преди събитието;
Откраднатите моменти насаме за стиковане на идеите, гарнирани с обилна доза стрес от потенциалното разкриване на изненадата;
Покачването на адреналина с наближаването на Деня;
Утрото с песен и "Хепи бъртдей, Президенте!";
Развихрянето...;
Отпращането на виното, защото не е достатъчно класно;
Почти трагедията в подбора вида на свещичките за тортата;
Запалената в ранния следобед с маслинова дървесина пещ;
Вдъхновените тийнейджърки, покачени по дървото, със свещници в ръце;
Украсяването на масата, изпипването на детайла до маниякалност;
Суетнята, търчането, плеснатото чело и ужаса в пет следобед: "О, той обича бира, а забравих да поръчам любимата му!";
Пристигането на камиона с музикантите, разтоварването на техниката и саундчека;
Усмивките на вече официално пременените и намигането "Ще се почва май!";
Пристигането на гостите, поднасянето на подаръка;
Почерпката, ах, почерпката!...;
Кратките моменти на тъга по отсъстващите любими;
Танците...;
Задължителната песен, изпълнена от рожденика, и аплодисментите на най-фалшивите моменти;
Ритуала с тортата;
Камиончето със сладолед, поръчано като поредна изненада;
Общата снимка, съпроводена с много смях!;
И пламтящите от емоция очи и сърцето, което прозира.
...
"Кози фан тути" или "Така правят всички" според Моцарт.
Не! Така правят само тези, които обичат. Щастливите.



Няма коментари:

Публикуване на коментар