Вили, аз, Елена

Вили, аз, Елена. Що е то?

Върволичка от жадни за красиво живеене. Има ли още в клуба? Кого ще тупнем в списъка?

Цветенцето започва деня ми с пожелание да ми е „тосканско”, а в бонус дарява най-новата песен на любим изпълнител. Знам я нея – чака си „дозата Тоскана”, за да зареди в келявото време. И затова провокира. Ама и моята батерията се поизтощи напоследък, та само с песен няма да стане.

Затова разчитам на друга френдка, Елена. И тя е от същата порода – търсеща и емоционална. Ей сега щастливката е във Флоренция!

И като едно вампирче очаквам да почерпя от нейните емоции.

Елена е отговорно момиче и докладва в движение – показва есенната красавица. Е, поокъпана е от дъжд, помръкнала. Няма го познатото слънце. Не озарява каменните хубости и не завира лъчи из тесните и закривени улици. Да те жулне по носа и да скриеш очи зад очила.

Няма ги тълпите туристи. Тая особена разновидност човеци - с въртящите се във всички страни глави. Тези, дето щракат с апарати всичко, що видят, а напоследък предимно себе си. Липсата им разкрива обаянието на мокрите улици с гигантските павета. Това лято се насладих на кафе току пред Катедралата, а на метри работници грижливо номерираха всеки изваден заради ремонт камък, та да го наредят на мястото му, когато приключат. Малка обработена канара – с дебелина поне трийсетина сантиметра. И пак ще лежи, където е бил векове.

Чадърите са опънати не от гидовете, кътащи като квачки подопечните си, а от малцината честити, които съдбата е довела.

Мярва се хванат в крачка елегантен флорентинец – не можеш го сбърка сред небрежните пришълци.

Не виждам реката, но си я представям – сиво-зеленикава и мъкнеща тоскански клонаци.

И най-хубавото! Насред съвършенството - спонтанно усмихнати български лица. Вдъхновяващо. И красиво. И сега, докато пиша, Елена върви към отдавна уговорена среща. Късметлийката отива при Давид!

И неусетно, въпреки мрачното, влажното и мърлявото днес, песента на Вили и снимките на Ели сбъдват пожеланието и хубавото стана. Пак съм там.

И отново да си кажа. Да съпреживееш с другиго – на туй му викам аз живот!