четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Нощта с Персеидите

12 срещу 13 август. 2015. Нощта на Персеидите.
Къщата се е умълчала, все пак е след дванайсет.
Седим си двама с Люси под небето и кривим глави нагоре. Седнали сме на райската пейка на ръба между това и онова. Долу е блестящото нощно Лоро, горе – вечността. Отдолу нагоре се е заформил някакъв чуден ветрец, който носи успокоение и разхлада след жежкия ден.
Вратът вече боли от неудобната позиция. Затова се свличам в скута на Людмил и си гледам небето по мързеливия начин. Досега не съм виждала падаща звезда и съм се нахъсала тази нощ да наваксам. Поприготвила съм си в аванс някое и друго съкровено желанийце.
Мислех, че звездопадът е като на филм – минава си метеорчето, аз си намислям там, каквото искам, има време и за радостно възклицание. Да, ама не!
Повече от половин час очите са вперени в безкрайната тъмнота със сияйните точици, а не съм убедена, че това, което май се случва е това, което трябва да е. За време, по-кратко от миг, като че ли проблясва светлинка и май оставя диря. А дали не ми се струва? Време за желание няма – не мога да реагирам на тази извънмерна скорост. „Видя ли я?” – Людмил. Значи не ми се е сторило. Следващата ще я уловя и ще си изврънкам пощявката!
„А това такова ли беше?” – пак не съм сигурна. „Да.” Разбирам, че Персеидите са свенливи бързачки, които няма да ми се дадат лесно. Затова си преговарям наум мечтите между две проблясвания. Надявам се, докато мисълта ми е още съсредоточена върху копнежа, някоя звездица да премине и да има синхрон помежду ни.
Женската ми природа, разбира се, мрънка и недоволства и срещу характера на вселената – някак по-различно си представях звездопада. А въплъщението на интелигентността до мен, както винаги, внася баланс и хармония. Обяснява ми нАучно що е то Персеида, отде иде и къде отива. Под въздействие на мощния интелект и перфектността на красивата нощ чувствам омиротворение и вече не ми е толкова до падащите звезди с принадените към тях желания.
И точно тогава минава една – доста по-ярка от досегашните. И разбирам, сред хладината и прелестта на ярката нощ, че щастието е тук и сега, до мен и с мен. Че всичко, което искам, го притежавам. Че наистина нищо повече не ми е нужно. И благодаря на Персеидите затова.
Един от любимите ми писатели, в една от любимите ми книги, описва какво се случва, според него, в последния ни миг. Целият ни живот, казва той, преминава като на кинолента пред очите. Ей тъй, концентриран в миг, целият! И следва върховното помъдряване. Пак в същия този миг.

И сега, когато искам да преживея отново това лято в една секунда или по-кратко дори, без колебание пред очите ми се появява съвършенството на нощта с Персеидите.

2 коментара: