Капиталът

Фамилия Медичи, дала на света трима папи, две кралици и спомогнала почвата и разцвета на Ренесанса, започнала пътя към обществения връх чрез банкерството още през 13 век.
На малка маса посред шума на пазара някой от праотците Медичи, между продавачи на животни, плодове, зеленчуци и подправки, срещу хартия давал пари взаем срещу лихва, а резултатът от това занимание е, че поколенията му по-натам определяли политиката на света.
Столетия по-късно теоретици на икономиката като Смит и Маркс развиват в теории същината на разменните отношения, според които стойността на стоките е относима към труда, необходим за тяхното произвеждане.
Не си спомням как се нарича точно онзи документ на Медичите, с което превръщали адресата в длъжник. Това не е от значение. Важното е да се каже, че по тия земи пазарните отношения от ония времена еволюирали в ненаблюдавани по други ширини. Това показват собствените ми наблюдения. Обичайната валута или актуалните криптовалути отстъпват в определени среди на нови практики. Малцина сме, използващи средството "бузки". Няма икономист, сигурна съм, който да е наясно с тоя капитал.
Преди години, когато италианският не се говореше свободно в моята фамилия, а и жестомимичният също не бе на ниво, комуникирахме трудничко с домакина ни. Бе вечер някаква гореща, предполагаща винопиене и Алберто добави заради щедрата си и добра душа чиния с някаква домашно приготвена вкус от рода на прошуто. Мазничка една, деликатно нарязана като цигарена хартия, солена и много вкусна. Предполагаме, ръцеизползвайки обилно по италиански маниер, произхода на деликатеса, докато след сума и догадки не уцелвам в десетката. Посочвам лицето си и използвам умалителното "бузки" заради разлялото се кулинарно удоволствие вместо "бузи", когато Алби с оживление повтаря "Си, си, бузки!", което ще рече, че мезето е направено от страните на диво прасе.
Години вода изтече, а капиталът, известен в българоиталианското миниобщество като "бузки" се разходва уважително. Сериозна валута.
Снощи например поливам цветята, за да се разхладя и убия времето до вечеря, когато Алби, според когото полагам сериозен труд, се провиква: "Флорине, бузки?"