Традиция е всяка първа неделя на август Лоро да радва граждани и гости с т.нар. "Бистеката". Това е празник, за който се грижат десетки доброволци, сред които и Алберто. Редом с други, които не скъпят време, от ранен следобед докъм полунощ вдишват пушек, жумят от дима, обгарят край огромните скари, за да подсигурят на хилядата и повече посетители сочно месо.
Последната вечер не прави изключение. Народ в изобилие и много още, щурат се, търсейки място на централния площад. Разпънати са десетки маси и хората, местни и приходящи, нагъват обичайното меню от пържоли, боб и диня и поливат с бира или вино.
Тази година сме късметлии и се сбутваме до семейство холандци. Атмосферата е превъзходна - още не е примрачняло, а всичко е нахилено, шумно, весело, пиещо-ядящо.
В какофонията, докато чакаме вечерята, едвам чувам какво говори Лаура. Организацията е страхотна и след десетина минути ококорено хлапе на не повече от десет, с изражение и съзнание за мисия, носи течащия ми от сокове стек, плюс заръчаните от моята приятелка сирена. На съседната маса са двайсетина младежи. Напреднали с бирата, те пият и пеят, пеят и пият, като увличат целия площад с ентусиазъм.
Хапваме, докато Лаура попълва пропуските ми в това кой кой е, показвайки ту този, ту онзи.
Притъмнява и наетите за събитието трио музиканти започват изява. Певицата, дрезгава хубавица с извънредно щедри форми, задава настроението с познати ретро италиански хитове. Покрай реката се е появил лек вятър, който раздвижва нажежения въздух и няколко смели жени вече са пред музикантите и смело припявайки танцуват. Певицата умело търси такива, които да й помагат на микрофона и скоро мнозина вече са се изявили, а площадът е пълен с танцуващи хора от разни поколения.
Сред тарапаната откроявам интересен типаж. Мъж, преминал осемдесетте, с крещящо шарена риза и белезникав панталон. С изправен торс кръшно върти двайсетина години по-млада дама. На следващата песен тоя е в компанията на по-млада и атрактивна жена, след това и трета. Лаура забелязва погледа ми. Разказва, че бил известен с това, че свалял жени като организирал партита и показвал танцувални умения.
Млади и стари са се умешали в подскачащо-пееща тълпа, забавляват се, а усещането е за истинска общност.
Преди полунощ е и е време за тръгване. Решавам да направя финално клипче за спомен. Приключвам и виждам, че Лаура разговаря с "хавайската риза". Приближавам и тя ни запознава. Знам, че отдавна сме известни като "нашите български приятели". Това предизвиква една идея по-изпънат гръбнак, понечва да целуне ръката ми, но се спира и само официално се ръкува. Оттам начева общуването. "Имам приятел от Троян, България. Той беше камериер на Мусолини."Тази невероятна информация трябва да е довела до промяна по лицето ми, защото човекът допълва, че сънародникът ми все още бил жив. Математиката никога не ми е била силна, но както и да го преценявам, помощникът на Дучето трябва да е чукнал стотачката. Кимвам насърчаващо и мъжът насреща заковава: "А Вие танцувате ли?" ...
P.S. По-късно, несдържайки смях, Лаура разказва, как вечният мераклия вместо "Добър вечер!" задал въпроса "А тя обвързана ли е?" и при утвърдителния отговор само треснал юмрук във въздуха. Алби пък покъртително показва чупките в кръста, докато имитира танците му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар