Камбаните са в истерия. И така на всеки кръгъл час. Огласяват долината в неподозиран музикален изказ - ту високи, ту ниски, някъде помежду им и средни метални гласове. От години се наслаждавам на красотата и хармонията им, но не съм подозирала какъв потенциал криели гигантските бронзови тумби. Различието с предните години се чувства буквално от първия тон. Защо ли? Отговорът идва по-бързо от очакваното.
"Имаме нов свещеник" - заявяват Лаура и Алби, а в добавка тя завърта очи, с което казва: "О, Дио!". Само по себе си не намирам за особена новина това, пък и никога не сме обсъждали духовния живот в малкото градче. Обаче заради факта, че и двамата го споделят непосредствено след пристигането ни, разбирам, че новото назначение в "Санта Мария Асунта" е нещо специално. Че човекът бил чер и от Кабо Верде не смятам, че широките им души отразяват изобщо. Причината е друга.
Един през друг разказват нехарактерно нестроен разкъсан разказ.
Отчето бил върл фен на Ювентус. Местните, разбира се, преживявали тежко двете точки опасност любимците им от Фиорентина да отпаднат в серия Б. Насред тая тревога по централна телевизия в нарочно спортно предаване гражданите на Лоро попадат на заявката на зрител, изпратена до телевизията: "Ако Фиорентина отпадне, лично ще нарамя кръст на гърба си и ще го замъкна пеша до Рим". Подпис - дон Айме. ?!? Дон Айме, кроткият нов богослужител на Лоро? Немалко народ визуализирал широкия гръб на младия мъж, вървящ някакви си триста километра с кръст на гръб.
На следващия ден църквата се изпълнила с енориаши. Без изключение облечени в тъмнолилави тениски, суитчъри, шапки с лилии и шалове на Фиорентина. До един в разкрачена стойка, скръстени ръце и лошотия в погледа, насочен към олтара. Помълчало обществото сърдито около пет минути и сред тегавата тишина по невидим сигнал напуснало.
Оттогава старата черква е пристан само за възрастните жени и някой и друг турист, докато камбаните пеят нови и нови тъжни мелодии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар