неделя, 23 декември 2018 г.

Неслучайна рима. /Лаура и Маура/

Вглеждам се в очите на своята приятелка и изтръпвам, виждайки експлоадиралите сълзи. Първото, което преминава през главата ми, е уплахата, че някой от близките й или тя самата е болна. Тя избърсва сълзите си, преглъща и се усмихва като успокоява, предугадила страховете ми. Начева разказ, който току подхранва влагата в очите й.
Срещнали се наскоро, едва преди три месеца, макар че отдавна знаели една за друга. И приятелството се случило. Така, спонтанно, като пътуване на стоп, споделяйки път, скорост и музика. Където някъде сред криволиците се чудиш дали познаваш човека до себе си от половин час или пък цял живот, дали случайност или закономерност има в срещите.
Моята скъпа Лаура разказва накратко за новия човек в живота й.
Маура е на четиридесет, майка на две деца. Давайки живот на по-малкото, нещата някак се объркали. Тялото започнало да й създава проблем след проблем. Преди три години направила последната си крачка и физиката отказала. Напълно, тотално.
Вече три години Маура лежи сама в болнична стая, неподвижна, слабичка до немислимото, с тръба в гърлото за дишане и друга в стомаха. Тя не може да контролира нищо от тялото си, няма дори мимика. Единствено, което природата й е оставила в дар, са очите и интелекта. Затова пред Маура е най-важният й помощник - компютъра. С очи "натиска" буква след буква и споделя дума след дума, изречение след изречение, споделя истории и емоции. Металическият глас на машината изричал вместо жената всичко.
Понякога се случвало компютърът да забие и часове никой от персонала да не влезе в стаята. Затова някой организирал групичка  ентусиасти да не я оставят сама. Моето момиче е доброволка от три месеца. Посещава я два пъти в седмицата и разказва вече с широка усмивка и искри в погледа за срещите им. Споделя, че е зависима и чака с нетърпение да прекрачи прага на Маура.
Там я посрещала жена в различно настроение - понякога весела, друг път гневна към някого конкретно или пък към живота като цяло. Ревнива или опрощаваща. И винаги жива, буря от емоции, заредена с оптимизъм и планове.
"Знаеш ли, когато погледна в тези очи, виждам толкова сила и жажда за живот. Чувствам се толкова заредена и щастлива след всяка среща. Имам чувството, че тя помага на мен и нямам търпение до следващия път." казва моето момиче и продължава с разказ за мечтата на Маура.
Тя е голям фен на Джованоти, звезда на италианската музика и тосканец. Приятели писали на певеца, разказали историята й и Маура е много щастлива, защото има отговор. Джованоти споделил, че по Коледа ще е в родната Кортона и ще отиде да се запознае лично с почитателката си. Сега момичето от леглото живее на забързани обороти в очакване.
Лаура казва, че приятелката й понякога била капризна. Например по отношение на външния й вид - като момента, когато не харесала цвета на червилото си. След цяла гама розово очите стрелкали гневно екрана, а компютърът студено изплювал "Но!!!".
Допиваме чая си на открито в зимна Флоренция. Отмятайки одеалцата от раменете, готови за раздяла чак до лятото, си давам сметка, че времето ни заедно премина в разговор не за обичайните сладки клюки, а в споделяне на истински важното.

Няма коментари:

Публикуване на коментар