Боливуд в Помпей

Кое е най-невероятното, което би могло да се случи, докато си в Помпей? Да изригне Везувий? Не. Да срещна в тълпата познат? Не. Дани Крейг? Уви, не!

Да попаднеш в Боливуд насред сърцето на незабравимия град!

Вече часове обхождаме надлъж и нашир древната прелест. Повтаряме някои от забележителностите, добавяме към спомените и нови - Колизеумът, огромният "юнашки салон" - там, където младите жители упражнявали физическата и психическата си форма, красиви градини, къщи на бедняци, вили на богаташи с впечатляващи фрески по стени и тавани. Дивим се на древния човек, вървейки по стъпките му по широките улици - как с финес и стил е преминавал през живота.

Умората настъпва бавно и сигурно, в синхрон с все по-силно напичащото слънце. Туристите се увеличават и придвижването става все по-трудно. За радост или не сме на финалната права на тура - току до Форума, остават броени забележителности. Обичайният жужащ шум на огромното множество отстъпва на голям нетипичен джангър - бесен ритъм от ударни инструменти в компанията на неевропейски характерен гласец. Вървим към скупченото множество с удвоени от любопитството сили. Пробивам си с нахалство път почти най-отпред и разбирам какво предизвиква суетнята.

Попаднали сме насред снимачната площадка на боливудска продукция. Стафът е поне трийсетина човека - режисьор, помощникът му, продуцент /тия ги разпознавам по надписите върху платняните им столчета/, оператори, дузина танцьорки в червени нелепи роклички с дайрета, някакви други, вероятно актьори, още сюрия народ, чиято роля не си изяснявам. За всичките тия /без червените роклички/ думата "мургав" не покрива действителността - възчернички хора.

Музиката често прекъсва и насред "снимачната площадка" заема място централен към момента персонаж. Малък черен човек с отсечени движения показва на главната героиня как да усъвършенства движенията с лакти в синхрон с глава. Смуглото момиче трудно възприема, защото упражнението е повторено n-пъти. До нея две червени роклички с бели дайрета и клатещи се глави неуморно влизат в ритъм и спират за поредната пауза. Определено откачено занятие.

Вече писва, а и моите хора се изгубиха в тарапаната. Тръгвам, а джангърът още дълго ме съпровожда. Трябва да отбележа, че противната мелодия, както обикновено, влиза в главата ми и продължавам поне час да си я припявам, подскачайки по кривите камъни. От време навреме добавям чувство и с лактите.

Картина.