Рожден ден на Капри

Днес имам рожден ден.

Обичам празника си. Затова си подарявам пътуване, което да го направи още по-вълнуващ. Да повтарям и потретям местата, в които съм се влюбила, ми е вече навик. Като всяка любов нищо не е достатъчно и искам да откривам ново в познатото. Затова и да съм на Капри точно на този ден не е никак случайно.

Наясно съм, че изживяването ще е различно и това е вид предизвикателство. Знам, че моят човек отпреди две години няма да е там. Припомням си с носталгия кратката ни авантюра и не съм в очакване на нова - вече съм порастнала.

Преди всичко трябва да вметна на вниманието на верния читател кратка характеристика на местните. Неаполитанци и хората от околностите са много различни от добре познатите ми тосканци. Тукашните са мургави, ниски, набити, нехубави, но в пъти по-експресивни - ръцете и мимиките са многократно по-използвани. Най-добре туристът опознава природата им шофирайки. Аз нямам нещастието, но дори и като пътник стресът ме е завладял, та не се откачам от отрицателната емоция, докато не сляза от возилото. Тия са най-нахалните и неспазващи никакви, наистина никакви, правила за движения по пътищата водачи. Като изключа това, нищо друго дразнещо няма. Даже напротив - любезни и контактни.

Та, малката ни българо-роднинска тайфица е на Капри. Първата дестинация е лифтът, с който ще се изкачим до най-високата точка на острова, ще си подарим повторно главозамайващите гледки, ще споделим емоцията и с новобранците в групичката. Но преди това трябва да се кача на лифта, а както вече съм споделяла имам страх от височини. Този път се държа небрежно и дори ми е хубаво. Щракам снимки, правя романтично клипче на фона на птича песен. Гледам предимно нагоре.

Ето го и края на лифта - там двама мургави шишковци посрещат пътника. По-снажният подава здрава десница за помощ при слизането. Прошепва току до ухото: "Беллисима!", придружено с нещо като сластен поглед. Не давам воля на напушилия смях. Без съмнение има нещо във въздуха на Капри!

Правим обход на върха със зашеметяващи гледки към природните прелести - тепсиено спокойното лазурносиньо море, страховити канари, дискретното участие на човешката ръка - жестока красота. Разбира се - запечатваме момента в кадри. Жените позираме в неотразими пози, за което по-късно получаваме негативен отзвук от критичното поколение, че сме се превърнали в "кифли".

Телефонът служи не само за спомен, а донася и гласовете на любими същества, които допълват щастието ми.

Прекрасен ден!