"Флорине, кафе?" - Лаура. Това не е въпрос към мен, а императив, придружен със съответстващата мимика към дъщеря й.
Тонът не търпи възражение и босите крачета се отправят по нагорещените плочи към кухнята.
Настъпва неловкото мълчание. Смутът се преборва със задължителната за подобни спечени моменти тема за времето. "Горещо е!" Вярно е - няма накъде повече. "И сушата е необичайна тази година." И пак тишината ...
А нищо не подсказваше накъде ще залитне изначално лежерно планирания августовски неделен обед.
Или не? От няколко дни Глория, майката на Лаура, е на гости. Алби пък необичайно рядко се вижда из къщата. Налегнали са го ангажименти, нетърпящи отлагане. Прасета някакви шавали из гората наблизо, работа из най-отдалечените краища на градината, приятел се нуждаел от помощ, мъжка вечер ... Изгуби се човекът от толкова труд. До днес на обед.
Под тентата до стогодишния кипарис моята фамилия и тази на домакините сме на каменната маса, отрупана с обичайното изобилие от вкусна храна и завидно количество вино и бира. Алберто и мамма стоят на максимално разстояние. Лаура е и в ролята на преводач.
Разговорите са небрежни. Колко да са небрежни? Като стъпки по горещ пясък - стъпка, ама на пръсти или лек бегом. Съдържимото в чашите намалява и става все по-горещо. Темата не предполага конфликт, уж. Глория словоохотливо потъва в детството, после в младостта. Разказът преминава към Войната из околностите.
Очите на преводачката са напрегнати, усмивката й крива. Не схващам нищо от скоротечната реч. Ту отляво, ту отдясно долавям думата "партиджани" и покачващата се интонация.
Преводът рязко спира.
Домакинята трудно прикрива усилието да запази спокойствие. Преводът тръгва пак, ама негладък някак.
Този, докарал текста дотук, се пита вероятно какво обсъждат събеседниците. Това:
През юли '44 разни групи италианци с противоречива мотивация се противопоставили на германците. Дотук добре. Обаче интерпретацията по операцията за отвоюването на древния път Сеттепонте /Седемте моста/, свързващ Флоренция и Арецо, слага прът в комуникацията между двата края на масата.
Глория кротичко казва, че тримата партиджани били патриоти. Алберто обаче с непонасящ възражение тон заявява, че тия били страхливци и користни типове. И потвърждава заявеното с разказ за акция "Рока Ричарда" по-рано. Там пиян германец изял боя преди време и германците заплашили местните, че ще изгорят селцето. В отговор селяните, цели десет души, се изнесли. Тримата партиджани първи. Днес семпъл монумент спомня постъпката им. Според тия, сложили плочата - героична.
Наблегнахме на кафето, обсъдихме душното августовско време.
Останах без отговор доколко героични са героичните постъпки на хората от планината.
По този въпрос и официалната история мълчи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар