"Ши из а феймъс райтър ин Бългериа. /Писател съм била демек, известен?!/ Флорине, к'во си мислят те? И ние общуваме с известни!".
Това ми заявява нахилената Лаура тази сутрин, когато става въпрос за двойката обрани белгийци, които, също като нас, й гостуват от години. Хората бяха любезни, но видимо спечени. Моята приятелка ги е респектирала и им разказала някакви небивалици относно моята персона.
Снощи, след пътя, имахме сили само за лека вечеря и сън.
Тая мисия се оказва почти невъзможна. На паркинга на Лоро се засичаме с нашите познайници Пиера, майсторката на сладкиши, и Джулио, нейния благоверен, който миналата година катери баирите в жегата само, за да донесе забравения подарък.
"О, ауър феймъс райтър! Коме стай?" Стига бе! Лаура, какви си ги забъркала?!
Разпрегръщаме се яко с тия двамата и получаваме покана за вечеря, която отклоняваме. Няма да сме приятна компания - умората натиска адски. Уговаряме нещо за по-натам.
Отиваме към народната пицария на стария познайник Андреа. Добре, че имаме резервация, защото заведението е препълнено, народ чака и отвън. Към сервитьора Маурицио се е присъединил обичайно дремещият в ъгъла собственик. Заедно с Андреа са трима и не смогват с работата. Лудницата е тотална. Весели компании, които се скъсват да поръчват като за последно, жегата прелива и троицата персонал трудно смогва да задоволи дори жаждата у клиентелата.
Пицата пристига в някакъв момент. Носи я лично Андреа и тазгодишният етюд започва. "Е, маестро!" и гореща прегръдка с мъжко потупване с Людмил. "Ке гранде! Допинг, ее?" - това за дангалака Калоян. Аз съм за десерт - "Бютифул райтер, брависимо!" Айдеее ... И тука.
"Лаура, какви си ги сътворила?", викам й днес.
"Само разказах тук-таме".
Няма коментари:
Публикуване на коментар