Sagra di Polenta

За втора поредна година Лаура ни кани на Sagra di polenta или фестивал на полентата. Традиционно съборът се състои в близкото селце Поджо ди Лоро.

Тук е много разпространен начин на забавление местните да си организират тридневни ядепиенета като ги наричат на нещо си. Всяко село те посреща и изпраща с шарени приканващи транспаранти за предстоящата сагра на пицата, на трюфела, на охлюва, на жабата, на пшеничното брашно, на черното брашно, на сирена, вина и т.н. Чудесен начин местната общност да се събере за разтуха, а и срещу неголямата сума за вечерята да допринесе за благото на всички, демек да изпълни обществения си дълг като благотворителства.

Та тази вечер и ние ще спомоществувателствуваме планинското селце с четиридесетина постоянни жители да си прокара WI-FI.

От дни ме привличат стилизирани плакати „Симона е Симоне – музичи професионалисти” – на златистожълт фон ухилените физиономии на попреминала средната възраст двойка. Някакъв вариант на поп-фолк ще е. Явно тези ще забавляват народа /а каква банда бе миналата година!!!/.

Пристигаме преди залез и като обръгнали благотворители си му знаем реда. Първо – на малката опашка пред касата. Там заявяваш какво и колко, а после – на някоя свободна маса.

Чичка си настройва йониката и не знам със съжаление или радост разбирам, че тази вечер няма да музицират Симона и Симоне.

Бианка, малката дъщеря на Лаура, нахлузила голяма жълта тениска с логото на събитието, вече се е включила активно към приятелчетата и доброволстват сервирайки и отсервирайки поръчките. Около нея щъкат пъцули на по пет и шест, които с учудваща чевръстост също носят еднократни прибори, канички с вода или вино, бира.

Лаура заръчва на ухото на дъщеря си татко й, който по традиция участва в печенето на месото, да поприпече поръчката ни – пържоли и ребърца.

Музикантът с йониката решава да привлече внимание като кани доброволци да пеят. Учудващо за мен, но мераклии не липсват. Пеят много добре, а аплодисментите привличат бабка, която окупира микрофона до края на вечерта. От томболата си спечелвам книга на италиански, а Лаура – красива ваза.

Уж сагра на полентата, а полента нито опитах, нито видях. Май повечето местни не я харесват. Някакъв царевичен бъркоч било, обяснява Лаура. Докато чакаме вечерята, тя не изтърва тарапаната и току махва с ръка на този, после на онзи. Дистанционно сме запознати с местните. Жената с бялата тениска е местната сагра-активистка, самотница. Ей там е мъж на средна възраст - кметът на Терра Нуова /немалък град наблизо, чийто подопечни избиратели в момента се веселят край нас/. Той говори усмихнато с де, когото срещне. Жената с бебето в количката, което събира гугукане и смешни муцунки от всяка маса, е съпругата му. По-нататък са тъст му с тъщата. В другия край – баща му, вдовец. Мхм, разбирам. И тук значи работата е да се смесим с народа!

Възсочните пържолки и ребърца изчезват. Калоян би бил абониран за първото място в състезание „преди и след” за оглозгване на кости. Хубаво беше!